Ех Ави ...май и ти самият незнаеш какво точно искаш - свободата си или същата тази, но затворена в клетката на обичта и любовта ...и двете са прекрасни , но пък си искат и свойта жертва...душата ти се бунтува че си допуснал да ти я купят и че май нямаш силата и волята да я откъснеш от всичко което вече се е докопало до нея и е пуснало пипала навсякъде - че е станала част от другият...но пък май това точно ти харесва и я жертваш с една единствена цел - да бъде обичана от друг , защото сигурно самият ти не можеш да и дадеш това чувство или поне не го осъзнаваш че го правиш...но не мислиш ли че понякога тази обич е просто илюзия и понякога убива, защото в някой моменти ти си сляп,глух , ням за всичко около теб..хех може би ще кажеш ти пък кой си и що се бъркаш там дето не ти е работата - може би си прав но....както и да е ...
Душата ми е кладенец за хорските души,
но не искам жаден да умра пред него ...