Хора, четете ли изобщо?

Нова генерация е моята група. С нея се забавлявам на тъмно. Пресъздавам лиричния мистицизъм на сърцето си и създавам неочаквани ситуации, които постепенно изграждат облика на нашия стил. Но това е без особено значение. Смисълът е в играта. А по-точно в творчеството. Самият процес на създаване събужда дремещите чувства и ги кара отново да потанцуват пред самите нас. Ние ги следваме неотстъпно и така изживяваме тяхното имагинерно съдържание с вкус на реалност. Понякога нещата не вървят така добре. На нас всичко ни омръзва и загубваме искрата. Тези спадове може би са закономерност, но лично мен ме изнервят и ме поставят в неудобното положение на инертност. Досега винаги сме ги преодолявали дори с цената на някои персонални промени. За никой напуснал не ми е мъчно и това ме кара да съм лек в чувствата си. По радиото и телевизията почти не ни пускат. Страхуват се от нашата искреност. Защото тя изгаря и те кара да се чувстваш неудобно, когато не си чист. Казват, че нашите песни са мрачни, защото на тях им е мрачно в главите от затворения кръг на глупостта и суетата, в който се намират. Те ми приличат на малки човечета, които се страхуват от господарите си. Само че, в случая господари няма и остава само страха. А когато понякога го преодолеят, се натъкват на собствената си посредственост, която в повечето случаи се оказва непреодолима бариера. Съжалявам ги. Това е всичко. Иначе на бас китара се свири лесно. Слагаш си ръцете - едната на грифа, другата на струните и: там, там, там. А и струните са само четири...

Димитър Воев