Батенце, ако не си разбрал досега, нямам нищо против личното ти отношение към пънка.
То си е лично твой проблем.
Нещото, което ме дразни е начина по който го заявяваш - не като лично мнение, а като единствената, всеобхватната и най-вярната парадигма.
Няма да е лошо да се научиш най-после да изразяваш правилно личното си отношение.
Още повече, че за мен, да се отнасяш по този начин към пънка е чиста проба обида към паметта на Воев.

А и бате, за да те зарадвам много - ето нещо писано от Воев:

УЛИЧЕН РАП

От сън напрегнат
и безумен се събуждам,
но не мисля, че въобще
от него имам нужда.

Поглеждам в огледалото -
цял кретен по бански,
физиономия озъбена,
перата ми индиански.

На тебе ти подвиквам:
Мърло, ставай вече!
Цяла нощ не спахме,
защото се съблече.

Първи, втори, трети
и така нататък,
знаеш, че се трудих
със сили без остатък.

Виждам, че закуска
няма да направиш,
по котлоните горещи
целувки ще оставиш.

Е, добре, кажи ми
поне как се казваш,
а сега се махай бързо
защото ми досаждаш.

Водата от чешмата
потича в мен ръждива,
аз нагло се усмихвам
и водка си наливам.

Не искам да съм трезвен,
защото разсъждавам.
Боли когато мисля
и не мога да създавам.

Пр.: Улични момчета,
улични късмети,
по улиците бродят.
Виждаш ли ги?

Улицата стара
е тяхната награда,
в уличния свят
намери ги!

Първи се събират.
Първи се разделят.
Първи са сред нас.
Настигни ги!

Вървиме с тебе двама
отляво и от дясно,
на празното пространство,
в което ни е тясно.

Във джоба аз ти бъркам,
във джоба ти ми бъркаш,
така крадем света,
който ни обърква.

Старците наоколо
рибешки немеят,
беззъбите им челюсти
излишно се гордеят.

Така че, генералите
и другите такива,
изобщо да го духат!
Рапът не умира!

В един град, в който няма розови сълзи и бръснарски салони, а късите поли служат за салфетки в баровете, ние хванахме флипер. На него може да играеш, но по-добре да го разкараш, защото лекарства няма. Единственото лекарство за нас е улицата.

Димитър Воев

.....
Не трябва да се слагат рамки на нещата, май...

Next One Is Real