|
|
| Тема |
 хенриоливър |
|
| Автор |
Гъзe (Дъвка turbo) |
|
| Публикувано | 30.03.05 22:37 |
|
|
|
Този приятел зърнах случайно из нет-а.
Родих се на четвърти етаж
Помня, родих се сред хлор
на четвърти етаж,
в сива сграда.
Ние - новите по етажи се раждахме,
по етажи израстнахме,
сред етажни животи.
Някои от нас някак свикнаха
със етажния светофарен свят.
Други просто не издържаха -
хвърлиха се от своя етаж.
Помня, не израснах на двор.
Играхме сред сиви блокове.
Смяхме се,задушени от хлор.
Израснахме сиви хора.
Някои от нас някак свикнаха
със етажния светофарен свят.
Други? Зная,няма да издържат -
ще се хвърлят от своя етаж!
Убийците не знаят за това
По тъмно се връща.
Вечеря и ляга.
И спи със обувките.
След няколко часа,
крещи будилника.
Човекът облича онова старо яке.
По тъмно излиза.
Пали цигара.
Денят на слабите,
не зависи от тях.
По тъмно става.
Във тъмното пада.
След малко издъхва,
на тъмното стълбище.
По тъмно излизат,
но денят се показва,
секунда преди,
първата пръст
да затрупа ковчега.
Клошарят, на когото отнеха усмивката
Клошарят,
който приличаше на животно,
когото децата замеряха с камъни,
който спеше до контейнера,
който живееше по-близо до Бога
от всички останали...
Клошарят,
който се усмихваше налудничаво,
а очите му издаваха доброта,
който връзваше количката си
с връв за ръката,
за да не му я откраднат...
Клошарят,
който....
Някакви типове пребили до смърт този човек,
а той беше просто един беден добряк!
Какво правите с Него?!
Защо?!!!
Клошарят,
който спеше в калта,
до контейнера...
Е близо до Бога сега.
Мдааа...
| |
| |
| 
|
|
