|
|
| Тема |
 Яворов и Воев... |
|
| Автор |
dawn4e (член) |
|
| Публикувано | 11.10.04 14:26 |
|
|
|
Може да полудявам, но днес чета 3-то стихотворение на Яворов и почвам да виждам ясна връзка между поезията на Яворов и Воев.
Не бой се и ела
По стъпките ми редом никне жълта злоба,
аз семето на зло неволно сея вред;
миг негде ако спра, пред мене зине гроба
на всеки идеал - и бързам пак напред,
тъй може би проклинан в майчина утроба...
Но ти ела, напук на орисия зла,
не бой се и ела.
И съсък на змии, и крясъци на жаби
аз чуя недосяган в тъмни самоти;
ден взора ми лови, нощ думите ми граби,
самси неведнъж обсипах с клевети,
че сила ме задавя сред безброя слаби...
Аз себе си ломя - от мене бягат Те,
но ти ела, дете.
Ела свидетелствувай - в мрачна безнадеждност
как чезна за доброто, как му вярвам аз;
ела свидетелствувай колко тепла нежност
душата ми опази в тоя леден мраз;
свидетелствувай още лудата безбрежност
на моята любов... Напук на участ зла,
не бой се и ела.
Finally I've found that I belong here...
| |
| |
| 
|
|
