знаете ли....м,... беше миналото лято, застинал, безлюден следобед на малката уличка към къщи онемяла в жегата. чуваше се музика от саксофон,, медена някак и разтопена в топлото, виснеше... някой свиреше отгоре и вдигнах очи да потърся откъде идва - нямаше посока, нямаше никой...в един от прозорците на горните етажи, на тавана играеше слънчевото зайче от саксофона- единственото, краткотрайно, нервничещо , но невинно,меко искрящо доказателство , че го имаше и че музиката не минаваше просто по улицата....някакво пренасяне на съществуването....есенцията в едно петно... това толкова ме смути , че си помислих: искам живота ми да протече така - отразявайки събитията -тлеещо от събраната им чиста енергия, непокварено и независимо от грубите им повърхности , от скърцащата им механика,
резултатът от целувката на слънцето, което ги е изповядало и помилвало....само пречистената им красота...също така често си мисля, че говоря глупости.....


.... the world in my eyes...