|
|
| Тема |
 "Леден, леден, леден |
|
| Автор |
dawn4e (минаващ) |
|
| Публикувано | 10.05.04 17:55 |
|
|
|
е и моят ден.
В ледове потъва
слънцето във мен."
Преди време, в една декемврийска нощ, усетих за първи път СТУД. От онзи СТУД, който те кара да си представяш как изяждаш безброи кибритени клечки и нещо в теб се подпалва, за да те стопли, а СТУДЪТ продължава да е неотменно там.
Е, вече той стана част от ежедневието ми, топло ми е само понякога. Топло ми е, когато мога да съм себе си, да не се преструвам, да не лъжа, да мога да призная и най-тъмните си страни...
Странен петък – седях пред един каменен лик и водехме диалог. Аз и тя, момичето, което бях виждала няколко пъти в живота си, преди нейния живот да си отиде, красивото момиче-медиум с огнена коса...
Същата нощ за първи път ми беше истински топло. Усетих разли4ните измерения на любовта и приятелството, на себеуважението и тя беше там през цялото време. Тогава разбрах защо има хора, които ни карат да се чувстваме свободни и истински, и други, които ни обсебват, а после ни обвиняват в противното.
Първичността не победи, СТУДЪТ изчезна само за няколко часа, но един ден няма да имам нужда от кибрит. Колко невероятно усещане е осъзнаването, че има хора, които са приели СТУДА и вярват, че той ще изчезне само в някой друг живот. Та аз все още съм щастливка, понеже имам вяра и кибрит...
| |
| |
| 
|
|
