Поредната сковаващо кошмарна нощ,
със думи неизречени от бездната на страх и срам...
със разговори неосъществени,
с борбата незапочнала преди да свърши!

Стреснах се.
Звън като изпод земята.
"Добре ли си? Едва заспала сънувах те, че плачеш?"
Извърнах поглед към прозореца...
А там свобно си танцуваше красивата зора...

О, как зелена беше красивата зора.
Гласът в слушалката говореше,
но аз не слушах.
Той бе изпълнил свойта роля.