Преди 10-12 години се запознах с един човек. На видима възраст около 40, той седеше пред Фестивалният Комплекс във Варна и продаваше пиратски касети с неща като Disorder, Babes In Toyland, Tuxedomoon, Chaos UK...имаше и едни ужасно сладки касети без описи, с записани супер ценни неща, които никой не беше слушал и ние беснеехме и търсихме заглавия и плочи. Този човек беше една легенда за нас..."малките" фенчета...
И тъй като той се оказа прекалено нестандартен за "Системата" у нас, не можа да си намери работа. Защото знаеше истинското име на Captain Beefheart, беше готов да ти даде последните си пари, ако го помолиш...ама не можеше да се впише някъде да мести чували, за 2 лева на ден. Постепенно той продаде цялата си колекция от безкрайно ценни плочи, събирани над 20 години ...за да преживее. Вървим си по една улица във Варна и аз още недоумявам как го е направил и той ми казва...." Всичко е в главата ми и никой не може да ми го измъкне".
Ако не е в главата ти, какъв е смисъла да си го слагаш до сърцето?
Не, не съм против Мр3...просто имам друга естетика на употреба на музиката около мен.Инак, и аз имам /даже два/ мр3 плейъра.

He who dies with the most toys, wins.