|
|
| Тема |
 Дете... |
|
| Автор |
dete (копеле) |
|
| Публикувано | 03.11.02 01:05 |
|
|
|
Спира дъхът ми и не дишам....не е уютно
Не усещам химикала между пръстите
Твърде е тъжно всичко, за да се радвам.
Дете, обичам те! Дете, не знам как...
дете, аз просто искам, дете, но не знам как...прости.
Може да излъжа, може истината да казвам...прости.
Аз все още не разбирам, търсех нещо, намерих го, но ме избягна...плачех и болеше, появи се ти, и в теб е същото, което търся...Не знам, дете, боли...не зная тебе ли обичам, нито пък каква обич е това...прости. Аз мога тебе да объркам, както аз самата съм. Това скоро няма да приключи, аз ще продължа така. Заразена съм така да продължа...май е по-добре да спра на ебе да говоря, да спра да искам да съм с теб. Да спра...но да забравя?! Това не бих могла. Прекалено много ми напомняш...прекалено е прекалено...да, и всичко, за кой ли път, е безумие. Безумието на Лудостта...Безумието като любима дума...Прости!
Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.
| |
| |
| 
|
|
