|
Острови
Твойте черти
променят се с дни
и аз не разбирам
каква си всъщност.
Ти си звезда,
но с малка цена,
купува те всеки,
за който изгаряш.
Острови тъжни
са наш’те съдби,
дълбоки морета
ни правят сами.
Толкова дълго
натам се стремях,
но да достигна
до теб не можах.
Но всъщност,
вече не искам,
тръгвам си сам
и замислен.
Тъжен човек
гледа към теб,
обвит във кълбо
от празни надежди.
Ти ще летиш
със лодката си
и ще разцепиш
вълните пред него.
--------------------------------------------------------------------------------
Празен влак
Червен е влакът през нощта,
когато кара той съдбите ни,
а ние сме на гарата,
за да останем само зрители.
Празен влак пред нас минава,
ще го хванем ли до края,
или просто ще вървиме,
докато се изтощиме.
Забравил своя син билет,
ще те докосна за раздяла
и тръгнал някъде напред,
ще се превърна в точка бяла.
--------------------------------------------------------------------------------
Айше
Аз стъпвам във следите,
които са от теб.
Над пясъка платинен
е твоя силует,
и виждам във безкрая
червени блясъци,
над които с теб летяхме
в пустинни празници.
Ръцете ми ще търсят
момичета - дървета,
в които ще дълбая
на спомена портрета.
Айше, Айше, Айше,
очаквай ти деня.
Сам изгрева възседнал
аз теб ще отнеса.
Посвещавам тази песен на момичето,
което първо научи името и.
Завинаги.
От мен.
--------------------------------------------------------------------------------
Нарцис'88
Лилава блуза
облича ревността
и сяда тихо до мен.
А твойта обич,
която търсих аз,
стои със надпис "платена".
От моята любов
аз няма да ти дам,
ще се обичам сам.
Невидим празник
води нов живот,
промяна искам да ям.
И реалистът
прави грешен ход,
но връщане в играта няма.
Аз няма, няма, няма,
няма да ти дам
това, което искаш,
обичай си се сам.
--------------------------------------------------------------------------------
Площад на сестрите
Хващал ли си ти момиче,
пърхащо с криле,
стискал ли си го със длани
докато умре.
Ти искаш да го обичаш
в пясък от луна,
знам, че твойта шизоидност
ще спаси света.
Това е един площад
на сестрите със цена,
от Ханой до Сан - Франциско
на моя кораб са платна.
Самураи - фанатици
от години спят,
няма кой да ги разбуди
да те защитят.
А сестрите се усмихват,
махат със ръка,
аз за тях издигам къща
топла в есента.
--------------------------------------------------------------------------------
Ледове
Вълни от северен океан
заливат моя бряг голям
и аз като една скала
замръзвам бавно под леда.
Виждам аз,
няма да има промяна.
Защото знам,
топли вълни няма.
Леден, леден, леден
е и моят ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.
Хлебарят вади топъл хляб,
но аз не мога да го ям.
Душата ми изпитва хлад
и моят глас е в лед скован.
Ела със мен
в моята ледена стая
и там до теб
студено аз ще мечтая.
Леден, леден, леден
е и този ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.
Няма да мога да разбера
това, което е всъщност
животът ми.
--------------------------------------------------------------------------------
Изповед
100 брадати социолози виждам, вървят напред.
Нещо явно ги тревожи, може би изискват ред.
Черни въглени скучаят върхумоята съдба.
Знам, че те ще се разкарат, ако свърши с тях света.
Аз съм едно плашило, аз съм едно дете,
аз съм пространство сиво, аз съм Де Де Те.
В мен умрели са съдбите, милиони приказки.
Спрете, искам си парите, които вложих във мечти!
Тъжен сезон е този кон, с който препускаме ние.
Аз ще мълча, ти ще мълчиш, а вълк в гърдите ни вие.
Милионер тълпите води, в култ издига своя нрав.
“Питай църквата бе, чичо, според мен това е грях.”
По-добре мети с метлата, по-добре да съм идиот,
но ще стрелям във главата аз на всеки философ.
Сексът, това обичам. Сексът, това си ти.
Сексът, това променя милионите съдби.
Няма никаква надежда. Няма, няма да се спра.
Няма да съм чужда прежда, за пуловера съдба.
Резигнация не искам аз във моята кола,
щом съм тук, на аутобана, предпочитам скоростта.
Балерини във балета редактират своя танц.
“Моля ви, играйте честно! Знам, че няма да е лесно!”
--------------------------------------------------------------------------------
Пръстена на живота
От ужас грохнал е денят,
по който стъпват великаните,
но замъкът на твойта плът
ще изцери на звяра раните.
Брилянтен облак е духът,
във който ти и той отплавате,
а мойте черни знамена
ще се разкъсат над океаните.
Безмислена е младостта,
която лесно получаваме,
в сребро скован ни е срамът,
в смъртта и него ще оставиме.
--------------------------------------------------------------------------------
Човекът змия
Влизам тихо
в мойта стая
и се свивам
на кълбо.
Аз съм змия
и не желая
да говоря
с никого.
Кожата неща
да сменям
през последния
сезон,
само тихо
ще мечтая
за отминал
слънчев стон.
Рисковано е
да открия
моя истински
портрет,
по-добре
да си отида,
за да бъде
всичко в ред.
А езикът ми
ще съска
както никога
преди
и зъбът
отрова гъста
с твойта плът
ще сподели.
Никой,
никой
и днес
не пожела
живота си
да свърже
с една
студена змия.
Аз съм останал
сам от своя вид
и съм безсмъртен,
като бог велик.
--------------------------------------------------------------------------------
Черно танго
Нейните стъпки
моите бързо намират,
спрели в луната
точна стрелба.
Раз, два, три, ла, ла, ла,
раз, два, три, силна магия,
дансингът плаче,
черен, недостижим е.
Това танго
е в облаци цяло,
черно танго, за нас
последно начало.
Фрак съм облякъл
в тази звездна интрига.
Руската водка
засилва страстта.
Раз, два, три, ла, ла, ла,
раз, два, три, тя ми намига,
виждам, всъщност
нейното име е “смърт”.
Часовникът трак, трака,
стига вече си дишал,
свърши си дните,
сега си просто излишен.
--------------------------------------------------------------------------------
Новата ми кола
Кадилак, Форд, Ситроен...
Огнено сини фарове светят,
завоите взимам все едно, че летя,
вие имате всичко в света, без мене,
аз имам само тази кола.
Скъпи дрехи всеки облича,
всеки се чувства добър интригант.
Ние всички участваме в Светата притча,
но не всеки има за играта талант.
Автостопът е малка измама.
Качвай се! Ще те взема със мен,
но трябва да си наясно с нещата,
методът “спиране” е забранен.
Слаби мускули тихо ридаят,
няма да бъдем вечно сами.
Попитай чайката, какво представляват
сребристите рибки със тъжни очи.
Хей, кардинали с усти кадифени,
къде е вашата вяра с крила?
Вие имате всичко в света без мене,
аз имам само тази кола.
Лирика, епос, драма - това е
стълбът, който държи света.
Подръж го и ти, мен вече ме няма.
Аз съм с моята нова кола.
Новата ми кола това е катафалката.
Моята нова кола това е кафалката
виж тук ъпдейт ако искаш http://newgeneration.bol.bg
|
malko da natowarime trafica ;-)