|
12-19.05.134(1998) г.
София
ДРАМАТА НА КРАСИВИЧКИТЕ
Днес, между 8,30 и 9 ч. сутринта, в трамвая и после по пътя дойде сгъстено в мисълта осиянието “Драмата на красивичките”. После то бе издиктувано от Елма и записано подробно:
- В истинската естетика има шест категории, свързани с красотата: красотия, красивост, красота, идеалност, прекрасност и хубост. В новата Вселена първите две ще отпаднат, а красотата и идеалността ще престанат да бъдат егоистични и студени.
Красотията е адското подобие на красота, което има нещо зловещо и чрез което адските духове и същности, често въплътени и като хора, привличат своите жертви.
Красивостта е палитрата от нисшите форми на красотата, които имат определена степен на приятност, симпатичност и привлекателност, но те си остават на нивото на астралния свят и се разпознават по някои физиогномични и френологични белези: по разстоянието между дупката на ухото и темето, по Камперовия ъгъл, по формата на ухото, по кожата и линиите на дланите.
При красивия човек, за разлика от красивичкия, поведението става все по-етично и изборът му в живота – все по-правилен, поради което темето му постепенно се издига, Камперовият ъгъл се приближава към правия, ушите му стават интелигентни и кожата – по-фина, от гледна точка на Божествената Наука. Няма нещо общо между нежната кожа на адските жени и демони и тази на красивите. Истински красивите имат много повече клетки на единица площ. Истински красиви, т.е. красиви в очите на Бога са всички ония, които дочакват и разпознават себеподобните си и влизат в активен обмен с тях: което си прилича, се привлича.
При красивичките има най-много грешки и компромиси в избора на партньори – красивостта се увлича от хора и неща с по-ниска еволюция или от такива, които са много далече от техния собствен вид.
Красотията е категорична: или демон се привлича с демон, или се борят и бият и ревнуват до смърт; или адската красота си поставя за цел да овладее същество и същества с ангелска и дори божествена красота и – за съжаление – много често успява. Да! Има много невинни ангели и даже божества на земята с неописуема красота, които падат в мрежите на сатанаилите, понеже нямат земен опит. Те трябва да натрупат богат опит чрез тежко страдание, за да се научат да различават красотата от красотията, прекраснотстта – от красотата, а хубостта – от всичко останало.
Сега думата ни беше за красивичките. Ще ги видите по всички журнали, по вестниците, по екраните, ревютата, витрините, ресторантите - по светските места. Това е една огромна маса от нисши Венерини и Нептунови същества, у които високият идеал е замъглен до неузнаваемист и основният им стремеж е да “живеят”, да придобиват и да се пласират. При тях чувството за душевно сродство е спаднало почти до нулата и затова Небето съзнателно ги сбъсква с последствията от техния избор, за да почнат да се развиват духовно. Голяма част от тях попада почти веднага в ада, понеже тях ги интересуват много повече удоволствията и развлеченията, “уреждането в живота” и “силните” и “адски” вълнуващи партньори, отколкото откриването на сродните души и Бога. Не че не са искрени в много случаи, не че не обичат и не действат често от цялото си сърце и душа, стигайки до трогателна всеотдайност и саможертва, но обикновено всички тия усилия са посветени на недостойни обекти.
При красивичките всичко идва от бързането: те бързат да станат щастливи, да “живеят”. За разлика от тях много красиви си патят от точно обратното: от бавенето. В тях вече расте коренът на висшия идеал, но тъй като той е все още неосъзнат или грубо егоистичен, бавенето им произлиза от повишената мнителност и претенциозност. Затова дори и красивият, който уж има усет за сродните души и сърца, често ги изпуска, защото се колебае да ги приласкае и спаси. На красивия често му липсва нещо много важно: културата на приласкаването. Това произлиза от амбициозността, самомнението или страха за собствената кожа. Светски красивият изчаква с години, за да се продаде на по-висока цена. Духовно красивият също се бави, но за него материалният и социалният статус на сродната душа нямат никакво значение.
Обикновено красивият се жени за красив, защото у него още не е развито будическото тяло. Партньорът на красавеца е винаги красавец – това е закон на висшия астрален свят, където егоизмът си цари с пълна сила. Красивият – и на земята, и на небето – не може да приеме до себе си некрасив, според неговия вкус и понятие. Ако видите да се свързват красив с некрасив, това е всичко друго, освен връзка във висшия астрал. Това е или от принуда, или по сметка, или поради “силни преживявания”. Ако обаче красивият е тръгнал към безсмъртието, той има проекции в причинния, будическия или атмическия свят. Тогава не винаги ще го видите с красавци и красавици около себе си, тъй като той цени високия идеал, а хората на високия идеал често се крият в по-сромна форма, за да могат да си вършат работата. Ако има душа, красивият е същевременно и прекрасен и тогава общува със сродни души в будическия свят: за него са важни преливането, милостта и саможертвата, самоотдаването. Тези най-висши добродетели не зависят от външната форма и затова тук егоистичната, адската наслада и удоволствие са заменени с блаженството. Оргазмите и влюбванията зависят от нисшия и висшия астрал, от шоковете и вторачването; но преливането и блаженството имат отношение към висшите светове. Те не изключват интимния контакт между мъжа и жената, но го правят неизмеримо по-нежен и силен. В идеалните връзки по линия на причинния свят има и платонични любови, само идеен и духовен обмен; но когато е пробудено и будическото тяло, душите изпитват непреодолимата потребност да се слеят. Тогава външната форма и външните обстоятелствма нямат абсолютно никакво значение. Те придобиват отново значение, когато връзката премине в още по-висок свят – атмическия. Тогава красивите и прекрасните стават хубави. Но да се свържеш с не особено красив или даже с много по-възрастен, инвалид или грозен, без да имаш каквато и да е изгода от това – ето белегът на развито причинно или будическо тяло. Това не бива да се бърка с избора на некрасиви, но подчертано мъжествени или женствени партньори или пък подсигурени, тъй като в адската и човешката любов това е стремежът към нисши удоволствия или нуждата да бъдеш закрилян, да разчиташ на някого, да не си сам. В такива случаи духовната култура и физиономията нямат почти никакво значение – високият идеал е приспан за векове. Затова и дисхармоничните взаимоотношения не закъсняват.
Никога не можеш да очакваш от висш астралец да тръгне с някой, който не му пасва по форма и размер. Партньорът му, колкото и да го обича, непременно трябва да е като красива, модна дреха, която да му лежи. Това става не само от суета, но и поради хипнотичната сила на формата, която има грамадна власт над моновалентните същества. Водородните херувими обикновено се раждат като висши астралци на земята. Жената е класическа “безумна красавица”, а мъжът е като изваден от моден журнал - но винаги с маймуноподобна конструкция на тялото, колкото и да е добър и интелигентен. От боксьора и Рамбо до най-висшия адепт, всички партньори на водородни херувими са неизменно със широки рамене и тясно дупе. Това е предвидено от Марсово-Венерините йерархии, за да се раждат здрави и красиви деца. От този анализ не следва, че вие трябва да отречете напълно класическите форми на мъжествеността и женственността и да се поддадете на разплуване; да почнете да харесвате кльощавите и изродените. Човек се разплува от постоянни съжителства, а изкльощавява и се изгърбва от много злоба, амбиции или самота. Мъжествеността и женствеността си остават акценти на съвършенството и затова и най-висшият човек, осиян от хубостта, винаги е достатъчно женствен, когато е жена и достатъчно мъжествен, когато е мъж на земята. Но обикновените красавци и красавици и дори херувимите на земята, когато са се намерили, раждат деца още по-красиви и способни от самите тях, защото са се съчетали егоист с егоист. Егоизмът ражда красотата, алтруизмът – прекрасното, а любовта към Бога – хубостта. Ето защо изразът “Красотата ще спаси света” е твърде условен. Няма никаква гаранция какви ще бъдат етичните качества на децата, родени от красавците и красавиците. Нито добродетелите, нито моралът, нито висшият разум и духовният стремеж са гарантирани в наследствеността на харесалите се красавци. Техният таван е езически: красотата, силата, удоволствието - висшият астрал. Техният атом не реагира на любовта като принцип, като милост или добро.
Ето защо е голямо изпитание за серафими, когато се раждат в своята жертвена форма на земята, да бъдат привлечени от някой херувим. Херувимът е едновалентен, претенциозен и студен, а серафимите са много влюбчиви в херувими. Това се случва постоянно и сълзите и въздишките не престават да заливат с вълните си вселената. Изключено е за паднал херувим да обърне внимание на серафим на земята, освен когато се възхищава на неговите дела и произведения или от неговата мъдрост. По тази причина около немаймуноподобните гении виждаме предимно не особено блестящи жени или паднали жени и ангели от всички видове, с изключение на херувимите. Нещастието е в това, че за да възвърнат блестящата си форма, серафимите на земята трябва да обменят асуин с красиви същества – херувими. Тогава серафимът от дебелан и плешивец се превръща в тъй изумително подобие на Бога, че дори и херувимите изпадат в захлас (Да си припомним романа “Серафита” от Балзак – б.п.) От такава връзка херувимът получава есенции от безсмъртните светове и има шанс още в това прераждане да възвърне безсмъртието си – да не се преражда и да не умира повече като човек на земята.
Красавците на земята и красавиците–заблудени херувими не знаят и тайната за запазване на младостта и красотата, а тя е - получаване есенция от серафим. Ако периодично херувимът получава есенция и субстанция от серафим по естествен начин, подарявайки му красота и любов, то няма тъй бързо да рухва след критичната си възраст и да се превръща в развалина.
Казваме “по естествен начин”, защото адът практикува ред перверзни и изкуствени начини за подмладяване, които временно дават външен ефект, но после превръщат потребителя им във вампир.
И наистина, има редки случаи, когато херувимът на земята се отдава на серафим, макар и с ясно егоистична цел, понеже е проумял, че няма никакъв друг начин за подмладяване и поддържане на красотата. За серафима обаче тогава се явява най-голямата опасност: възстановявайки младостта и красотата си, той може да престане да се развива като херувимите и да се отдаде само на любов. Макар и любовта да е главната му работа, с която се поддържа равновесието между Трите Вселени, в настоящия космичен момент той е най-полезен със страданието си, тъй като топлосърдечни и зрящи херувими на земята са голяма рядкост. А основното и най-тежко страдание на серафимите идва от липсата на отклик, свобода и красота. Тъй като херувимите са най-красивите същества във всички духовни светове, но не се отличават с отклик, приласкаване и даване на свобода, то срещата между серафим и херувим е основният източник на енергията на страданието, която единствена е еквивалентна на енергията на сливането. Небето предпочита това пред нищожния шанс херувим на земята да се откликне на някой друг, освен на сатанаил или херувим. Сатанаилите са единствените кармични възпитатели на падналите херувими, понеже умеят да имитират херувимите от противоположния пол в съвършенство и така вкарват студените и горделиви отцепници от Любовта в жестоки перипетии, които да ги научат да различават и ценят съществата. А серафимите на земята много лесно и бързо се деформират външно, понеже се смесват безразборно с тълпата и приемат нейните вибрации. Те нямат връзка с херувим, които да ги пази, нито необходимата доза студенина, рязкост, гордост и егоизъм, които опазват границите на красотата. Така серафимите – това удивително духовно и божествено племе – по неизбежност се смесват с туземното население и външно заприличват на обикновените, некрасивите и даже грозничките, а това им дава огромен шанс да станат още по-умни и по-добри.
Такъв шанс, макар и в по-малка степен имат и красивичките. Когато симпатичен, красивичък или чаровен (в човешкия смисъл на думата) има къде де се пласира, той спира развитието си, понеже започва да разчита на друг. Но когато продажбата не върви, много красивички и симпатични с незамъждяла монада си плюват на ръцете и стават достойни хора. В едно прераждане такива могат да догонят еволюционно даже и грозните и – прескачайки красотата и идеалността – да станат наистина прекрасни! Ако работят здраво, ако учат и не разчитат повече на никого, те имат шанс още в следващия живот да се родят като красиви, а в по-следващите - като идеални, хубави и съвършени.
Не винаги красотата е спиране на развитието. Красиви жени и мъже, дори и когато са подчертано женствени или маймуноподобни
(атлетически тип), ако са страдали много в миналите прераждания, имат красотата като дар от Бога или като честно изработена дреха от самите тях. Тогава те не спират развитието си като другите красавци и красавици, които съзнотелно или несъзнателно проституират, но продължават да работят качествено, надминавайки понякога и некрасивите – онези на които се държи светът. Ако не бяха некрасивите, ние нямаше да имаме какво да ядем. На повечето “обикновени” и не особено красиви или грозни външно хора ние дължим всичко добро и хубаво в този свят, защото те не мислят как изглеждат, а раздават душите си като слънца. В другото прераждане именно те ще бъдат идеалните, прекрасните и омайно хубавите, а бившите красавци и красавици ще скърцат със зъби в инвалидните си колички.
Проучете световната иконопис и религиозна живопис и отсъдете: има ли някъде нарисуван Кришна или Иисус като маймуна? – Напротив, всичките супермени на тъмното човечество са до един с тесен таз, широки плещи и много мускули. А женският кумир на черната ложа е красотията или фаталната красавица с пищни форми и непристойно поведение. Маймунът е силен с юмруците или оръжията си, а падналата алохимка и серафимка – с гърдите и задните си части. Не че няма и свестни хора с такива атавистични белези, но те идват по наследство или им са дадени за изпитание. В редки случаи и това може да свърши работа за Небето, ако приматите по форма са развити души и отиват там, където Бог ги прати. Трябва да знаете, че дори и тези нещастни същества по-лесно се поддават но Божия глас, отколкото повечето херувимни красавци и красавици, които са много фини и аристократични, но живеят изключително за себе си.
Когато паднал херувим изпълни волята Божия, той незабавно се превръща в алохим. На кръст, да, на кръст е преминаването от духовния свят в божествения! Серафимът там се превръща в илухим и се слива с една-единствена сродна душа, а бившият закорявал херувим сега ще се раздава на милиарди.
И така, голямата наука за красотията, красивостта, красотата, идеалността, прекрасността и хубостта е пред прага на човечеството. Мисълта за себе си и за одобрението на света води до пълно рухване и безнадеждна грозота и отвратителност – ако не още в този живот, то в следващия. Мисълта за ближния, неближния и Бога води бавно, но сигурно в царството на Абсолютната Красота. Когато красивият и красивичкият подражават на адските красавци, те си правят удоволствието, без да се съобразяват с мнението на Бога и напредналите същества. Тях ги интересува да ги харесат подобните на тях – обикновено адски същности или същества със замъждяла монада. Техните очи минават безразлично през лицата на онези, от които не биха имали никаква астрална или материална изгода. Под астрална изгода разбираме временната наслада и удоволствие, които се изпитват в нисшия или висшия астрал от партньори, които нямат нищо общо с Бога, но притежават някаква степен на привлекателност или “надежност”. Поради тези две илюзии (адската привлекателност и адската надежност) трябва да рухнат много бързо както въдичарят, така и хванатата риба, за да се осъзнаят и двамата в мрежите на старостта, грозотата и болестите.
29.05.134 година, 13,40ч.
В оригиналният текст п. задава въпрос към Елма, може ли да каже нещо от Себе Си по тия въпроси, мислейки, както в много случаи досега, че това е предварителен, описателен текст. Елма обаче отговая):
- Може. Но Аз с какво се занимавам досега? Нима мислиш, че всичко, което написа до този момент, идва от самия теб? Защо го беше предназначил за писане под 18 градуса?
Красивичките обикновено се привличат неудържимо от нахалните, наглите и напористите, на които им върви в живота или са отявлени аутсайдери. Такива красивички Ние наричаме”шансонетки”, а техните идоли – “шансоиди”
(подобия на хора, имащи подобие на шанс). Шансоидите обслужват успешно подобието на цивилизация и култура и затова в очите на шансонетките приличат на богове.
Добре, щом искаш, ще подиктуваме чрез слизане и възлизане на Наши.
(Елма има предвид използването на махало. Без махало Словото слиза само като информация, а с махало слизат същества от духовния свят и възлизат същества от божествения свят. Във вторият случай Словото се превръща мигновено в действие и се ускорява положителната и отрицателната съдба б.п.).
Това е тайна наука, понеже не трябва да е известна на подражателите. Ако подражател попадне на нея, ще почне да подражава на вас, които предпочитат прекрасните пред красивите. Подражателят е силно внушаем и, като разбере че прекрасните, но не особено красиви хора могат да го надарят с безсмъртни деца, той започва да ги наобикаля, за да зачене и от тях. Това обикновено води до тежка драма за децата, които се раждат от такива родители, понеже се раждат с искра Божия, но с полумаймунска наследственост: нещо постоянно ги кара да подражават на шансонетките и шансоидите. Те се тревожат за възхищението и признанието на света, за материални и социални придобивки, за любовта и отклика на непълноценни същества, които мислят само за себе си и за своите си. Такива хибриди има много по земята и по цялата вселена, понеже шаснонетките-подражатели искат да си вържат гащите както на земята, така и на небето. Тъй като се интересуват почти изключително от шанса, и то от шанса за себе си и за своите си, интелигентните шансонетки често плюят на връзката си с някой шансоид или я дублират с отдаване на прекрасен.
Идеалният, който е един чин по-долу от прекрасния, ни най-малко не се лъже от тези сметки на шансонетките и никога не им се поддава. Прекрасният обаче е милостив и – въпреки че вижда мотива на подражателя – често го допуска в аурата си и дори му подарява деца. Тези деца може да са физически, може и да са невидими, космически. Чрез такива деца подражателят, който е вече много интелитентен и информиран, се надява да попадне и на небето в добри условия. Добрите условия – ето таванът на интелигентността у всички подражатели. Те са склонни на временен “компромис”: да се приближат и получат огън от някой прекрасен, който не им е по вкуса - не прилича на техните шансоиди. Веднага след това шансонетката не се интересува повече от страдащия Посветен, който си е помислил за миг, че е бил обичан заради самия него, а не заради нещата, които знае или може да даде. Прекрасните на земята са често със замъглено съзнание, въпреки че свръхсъзнанието им работи безупречно. Те са си сложили маската на физическата посредственост и обикновеност или на хора, които не успяват във външния живот, с единствената цел да не бъдат нападани от шансонетки. Това обаче не значи, че всички са неудачници в живота – повечето прекрасни са изключително съвестни и коректни в професионалните и обществените си задължения. Трябва много добре да различаваме истинския прекрасен, когато играе временно ролята на неудачник с някаква благородна цел, от всички ония, които използват неудачничеството си, за да живеят на гърба на другите и да ги изнудват. Има много такива мързеливци или измамници, които разчитат на някои свои таланти или на чара си, за да не учат и да не работят. Други разчитат на наивността и милосърдието на хората.
Когато прозорливите шансонетки, независимо от пола си, успеят да пробият при някой прекрасен, те започват да имитират нежност, преданост, пламеност и приласкаване. Това обаче скоро се прекратява или продължава до момента, в който се постигне поставената цел. В другия случай те наистина пробиват чрез позата на нещастни, а това е най-сигурният начин да се задейства някой Прекрасен. Според една от Заповедите, децата трябва да се грижат за родителите си като пораснат – и шансонетките обикновено ги създават или осиновяват именно заради това. Подсигурявайки си физически деца, те се надяват един ден да бъдат гледани от тях; но сътворявайки духовни, безсмъртни, космически деца, тези хитри представители на ада и света искат да се присламчат и към вения живот – към Небето. Ето защо следващият ни урок ще бъде наставление към Прекрасните.
За да възрастнат Прекрасните в Хубави – най-високата степен на истинското съвършенство, - те би трябвало да се простят със зле разбраното милосърдие и да не въздишат чак толкова много по красивички и красиви, които само след един миг се превръщат в чудовища, в дядовци и бабички. Хубавият е верен на Бога, а не на красотата. Прекрасният често губи първородството си заради паница леща – за някое външно хубаво и младо същество или вещество, което временно се е облякло в човекоподобна форма. Той още няма такъв опит и не подозира, че красивичките и красивите на земята далече не винаги са изпратени от Бога и че способността им да обичат и любят някой друг, освен себе си и своите идоли, обикновено е сведена до нула.
След осиянието отново бяха отворени напосоки томове с беседи от Учителя:
“Човек е щастлив, когато намери своя приятел, т.е. лице, с което да споделя своите мисли и чувства.” (Учителят, том “Реалности и сенки”, стр. 123, лекция “Музикални прояви”, 20.05.1931 г.)
“Как ще се изменим: по-красиви ли ще станем или по-грозни? – По-красиви, по-съвършени! Само Новото може да внесе красота в човека. Само Новото, изразено в мисли, чувства и постъпки, прави човека красив.” (т. “Доброто оръжие”, стр. 138, лекция “Абсолютна вяра”, 18.06.1930 г.)
“За Божествената Любов няма определено време. Тя се проявява навсякъде и по всяко време. Ако не е дошло време да се проявиш като мъдрец, може да е време да се проявиш като ученик; ако не е време да се проявиш като ученик, време е да се проявиш като млада мома – да любиш и да скачаш на хорото. Всяко нещо, което човек върши от любов, е свещен акт и никога не се губи. Проявите на Любовта са свещени и вечни! Прояви, извършени без любов, са временни. По това се отличава Божествената любов от човешката. Всеки подтик, предизвикан от любовта, следва човека през цялата вечност.” (том “Учение и работа”, стр.166, б. “Правият път”, 6.01.1935 г.)
|
ДРАМАТА НА КРАСИВИЧКИТЕ
