При НГ музиката е точно толкова функция на текстовете, колкото текстовете са нейна функция.

По отношение на светоусещането и личността на Митко можем само да гадаем...
Приказката ни е за текстове и музика, нали.
Вчера, провокиран от този разговор, за пореден път се зачетох из "Поздрави от мен боговете". Ами прекалено е субективно мерилото, за да изкажеш някакво обобщено мнение.
За мен примерно, творчеството на Воев не е образецът за изящна словесност или пък за зашеметителни стихотворни форми. Дори символите, които използва са по-скоро негова лична митология и не претендират за оригиналност и разнообразие.
Силата му е в огромната доза прямота и душевния ексхибиционизъм, който те кара чак да се чувстваш неудобно. Истина извира. И то от почти всяка дума.
Дали това е "пънчец с приставки" - не знам, но няма нищо общо с "джаз-авангард"-a.
И още нещо - джаз-авангард-а на ВиЧ е такъв само понякога. И то твърде рядко. Повечето неща са толкова неошлайфани и неглиже, че изобщо не можеш да ги сложиш там.
Това пък, че "Генерацията е прекалено силно повлияна от вейва", изобщо не означава, че не е точно толкова самобитна, колкото стилът повзволява. Ако се напъна мога и да намеря релации с други групи, но не се сещам за група, която да звучи по същия начин. Ти сещаш ли се?

Next One Is Real