За Кале ми е сходна емоцията. Това е най-"култовата" група на Воев - оазис сред соц-посредственост. Идеологията на НГ е невъзможна без Кале. На мен пък "Епитаф"-а ми е голямата любов, толкоз болка и мъка има в тази песен, но по един директен, човешки начин - нито показно, нито префърцунено.

ВиЧ: е, аз не бих го нарекъл "почивка" в никакъв случай. С теб вече говорехме, за мен Воцек и Чугра е групата, където музиката най-добре подхожда на текстовете на Митко - авангардна, мътна, умна, с влияния от сериозната музика (прог, джаз, класика). Чуграта има комай най-добрият фалцет в българската музика. :) Онова, което свързва ВиЧ с Генерацията, е чувството за обреченост и нищо повече. Но дори и то е различно представено - при ВиЧ интровертно, при НГ - екстравертно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите