Ами честно да ти кажа, притеснявам се, че пак ще има.... (освен, че се радвам, разбира се!). И притесненията ми са щото нашите може да мрънкат, че ми станало много, че вече съм ходила и т.н. ( идеята 'It's never enough' не я възприемат за такива неща). Притеснявам се, че пак аз трябва да съм си спонсор може би. За радост имам пари точно колкото за предния път :))) и ша са оправя някак. НО! Има и друга радостна новина... на 8 март имам рожден ден и от известно време ме питат какво искам за рожденния ден. Аз казвам, че нищо не искам, но пъкления план какво да поискам е вече в главата ми :)))

А между другото, пак ли ще се видим накрая, когато вече ще си тръгвам? Иначе имам още боя, само кажеш и съм розова... смятам да се боядисвам скоро, че сега е една измита и всеки ми се чуди на цвета.

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.