нека не отварям нова тема....от безтеглловност и безчувственост...малко останахме...кои сме ние? защо ни има?...в къщата на баба ми и дядо ми, на втория етаж, вечерта, със сестра ми ще лягаме. липсват чаршафи, защото се местят, тъмно е, защото са си взели крушките...на леглото сестра ми ляга и се завива с чаршаф. оглеждам моя и забелязвам, че всъчност е едно старо перде, на светлината на уличната лампа разпознавам шарките, забравени в детството. държа го в ръце, хиля се, а сестра ми се оптва да ме "убеди", че е чаршаф....говоря й "аз съм едно малко перде..." тя се засмива, харесва й. "...и ти, ако искаш, ела да сме две, така....." довършвам го. казвам й на кой е. н еможе да избяга от "отговорност", преди това изрично ми е казала, че не харесва стила им....аз смятах нещо друго да пиша тук, но се сетих за тази история...и все пак цяла вечер с пердето ми беше топличко, докато тя зъзнеше с чаршафа.

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа