На ДИМИТЪР ВОЕВ

Паднах от една малка звезда,
Унесена приливна красота.

Попаднах перфориран в един свят,
Където този , който ме уби се нарече мой брат.

Гледах платени убийства , натиснати за
Момент копчета действащи механично.

Паднаха провесени на простора мечти,
При пръхта под простотата истината изстинала
Отдавна сама лъщи , като малка слюда ,
Отчупваш парче,
А тя е там и така десет пъти
По милион.
И не свършва.

Големи , твърди стени ,
Прегради горящи.
Дъх на цигари , порно и водка.
Това бе СветЪт,
Спокойно седнал на кожен диван,
Чакащ астероид да го блъсне,
Защото яката си няма да вдигне,
Да поеме дъх и да потегли.
Течението в глазура на
Прерязани
Конци
Вени
Мисли
Бавно се движи , за да
Зашие яката на заспалия свят.

Мухите се блъскат в ЗАМЪЦИ,
Нарушават реда,
С малки крилца
Опъват платна
И с кораба
По Течението
Към Иглата
На една балада
За Шивача,
Който е с прекрасна
Шевна машина,
Под която всяка жена
Радост намира.

И прескачат ,
И се вплитат
Кораб и Течение.

Повтарят го ...
И нямат мнение ...
И са на място ,
Въртят се в кръг,
Движат се по змията
Захапала летящата си
Опашка.

Големи , лъщящи жълти екрани,
Медузи нагоре-надолу
И не всяко ребро беше жена ...

Един мъж прелъсти жена,
Но и той бе жена,
А не огледалното й противо- ...

Болести променящи мислене –
Чума , туберколоза , спин ...

Революция на това ,
Което е свобода ...

Луд, влюбен и поет –
Въплътена илюзорност ...

Още много образи ,
Някои за секунди,
Други за минути ...

Накрая амноняка от тоалетната
На моята кухня в недрата
На моята малка звезда,
Унесена приливна красота,
Ме събуди
И чашата , която
Се напълни с образите на СветЪт ,
Изпих , за да живея ,
До следващата вечер ,
Когато ще я изпикая,
като споменна полюция,
в тоалетната в кухнята
и отново съня , образите
и амоняка

И ...
И...
... и
...

и така докато полетя на кон ,
единствения жив сезон ,
по който вълкът ми вие ,
вместо по луна,
и накрая спокойно Сънят
вратът ми може да извие.

Това е сублимация.
Мишел Турние