какво ли да разкажа за този купон от преди десет години... Не мога да извадя конкретна случка, нещо специално, може би защото по това време той беше един от многото дарк партита и всичко ми е на куп в главата
Помня сцената, беше нещо като читалище- със вдигната сцена, но долу всичко беше празно- нямаше столове и това беше супер, щото не мога да не направя асоциацията с последния концерт на Нова Генерация- зад опашката на коня, в почти празна зала и десетина човека седим и ръкопляскаме като на партийно събрание... унила работа. НО, в Кюстендил си беше здрав купон, Нова Генерация свириха до към 3-4 през нощта, свирика какво ли не, включително стари градски песни и неща, които "нямаше къде да чуем". Аз примерно за първи път там чух "Да, да,да, да... това е песента"....даааа, хубаво беше... Но беше хубаво тогава, защото си отговаряше на времето. И искам искрено да се обърна към всички, които поради обстоятелствата не са преживели тези неща- не съжалявайте!. Знам, че не звуча убедително, но съгласете се- нещата никога не са само хубави или само лоши. Усещането да живееш в това време, да се движиш в тези среди, да бъдеш на концертите на Воев- беше страхотно, но успоредно с него аз, а и много от моите приятели, преживявахме достойно гадни неща... Така че, ако ме запитете днес, съжалявам ли за нещо, останало в онзи период, ще ви отговоря НЕ. И за хубавото и за лошото. Защото едното върви с другото...
Разбирам, че личния контакт с групата липсва на днешните и по- нови почитатели, но нали за това е музиката на Воев, защото тя живее извън времето и ние имаме уникалния дар да можем да я чуем и оценим по достойнство... Повярвайте, музиката е най- важното...

Always look at the bright side of your life.. param... param, param, param....