Ама аз...караш ме да се чувствам като хипертоник пред гигантски обяд-съкрушенДавай мнение и много много не питай.Съмнението поражда неверни тълкувания.Разбирам много добре какво се опитваш да кажеш,да изразиш,какво те ядосва и как ти влияят "празните "мнения във форума-лично съм го преживял,само дето не съм ронил сълзи ами съм мислил по цели дни за дадени теми....търсил съм правилни пътища за да осъществим една много дълга дискусия и наистина да оправдаем името "форум....дрън-дрън,само исках да ти кажа,че се радвам ,че има някой като мен-да приема нещата навътре(не в циничния смисъл) не само във форума ами изобщо в живота си.Предложението беше да се дискутира,ти го желаеше а сега дискусията ти се изрази само в едно"Защо специално за niai?Какво съм направила сега...."
Ами специално мене ме заинтригува отново със тъжният си монолог в една тема от скоро....
Ще дискутираш ли с мен....?

В изгубени следи и смисъл за декора пред който двама с теб уж докосваме Бога...