Гора без вълци не бива / dir.bg / Предложения за нови клубове

Прибирам се в къщи след един от онези странни дни изпълнени със събития и събития...Хвърлих последен поглед на стаята ми и се усмихнах. В нея имах всичко, което някога съм искала. В продължение на години събирах изрезки, плакати и други джунджурийки. Години...колко много звучи. И всяко едно от тези неща седеше точно на мястото си. Запечатах картината в съзнанието си в послендия миг и с усилие отлепих първия плакат...Дам...Нахлу спомен. Стана толкова ярък, че освети цялата стая. Внимателно започнах да отсранявам тиксото от късания и многократно залепян и мачкан плакат. Имаше толкова окаян вид, а значеше и все още значи много за мен. Едвам го сгънах по очертанията от огромното количество тиксо, което не успях да отстраня..Продължих натам. Нов плакат-нов спомен- Нова носталгична усмивка. По едно време спрях. Огледах се. Погледнах плакатите. Погледнах в нищото и после пак плакатите. Взех един голям чувал за боклук и в началото внимателно започнах да ги поставям, а после все повече и повече започвах да ги мачкам.. Колко бързо отиваха в плика за боклук от който никога нямаше да излязат, а колко време ги бях търсила..Плакат след плакат, снимка след снимка, изрезка след изрезка и изведнъж пръстите ми застинаха щом се протегнаха към онази снимка...Да, онази снимка. Прочтох какво пише на нея "Гора без вълци не бива" Очите ми се насълзиха. Колко съвършено вярна изглеждаше тази реплика сега. Внимаетелно я отлепих и я оставих на безопасно място. Да, тази снимка ми беше подарък от скъп човек, но за мен това не бе само скъп подарък, за мен това бе всичко...или нищо...и аз незнам. Изхвърлих всичко...или нищо. Само на вълците не успях да посегна. Ето! дори сега седят там..тъжни на земята и се питат какво ли ще се случи с тях. Къде ли ще отидат и истината беше, че и аз самата незнаех. Нов оглед на стаята- Празни, голи стени..тъжни. Статиите ми от вестници, колекционерските ми картички...Бих могла да задържа всички тези неща, но дали някога щях да ги саложа пак по нечии стени, дали някога пак ще ги разглеждам...едва ли. Най-много 1 бърз поглед и просто щях да знам, че са там и ги има. Роб на свойте предмети. Всички сме роби малко или много. След като погребах предметите си, запалвайки спомените се зачудих дали някога ще успея да върна спомените си отново без тези предмети..Едва ли щеше да е същото, но едно бе сигурно- "Гора без вълци не бива"- Поредната изсечена гора...