Ужас! Отново се хващам, че пиша не по темата (оффтопик сиреч), но просто трябва да споделя това с някого. Имам идея за къс разказ, който може да се публикува в някой популярен ежедневник - "Труд", "24 часа ", например, са много подходящи.
Та значи, ето за какво иде реч (тук исках да направя малък коментар, но... просто съм безмълвен от собствената си словесност).
Действието се развива в съвременна България. Всичко си тече спокойно, докато изведнъж в един, от никого не подозиран миг, в медиите изтича информацията, че Азис е гей. Нацията е в шок! Отначало, разбира се, никой не вярва, но по-късно всичко се потвърждава. "Азис и гей?! Божкее, какво доживяхме..." - коментира населението, способно да надмогне ступора, парализирал всеки нормален човек. Нещата, обаче, не отиват на добре. Страната е заплашена от бунтове, вълнения... Кулминацията на на този кошмар настъпва, когато самият Президент на Републиката (забележете!) обявява решението си за публично самоубийство. В този момент от сказанието читателят може би ще се попита "Но защо трябва да чета това? Та това си е четиво за мазохисти! Истинското изкуство е далеч от такива неща." Най-неочаквано, обаче, сюжетът претърпява обрат към хепиенд, когато Азис заявява в изявление предавано по всички телевизии, че ще си направи субинцизия. Нещата си отиват на мястото и спокойствието отново се възцарява.
Смятам да се хващам за работа! Мисля, че разказът ще се приеме радушно и ме очаква голямо бъдеще в попрището (чети "попрището") на литературата.