Има някои парадоксални проявления на федерките, достигнали до нас чрез летописи, легенди и приказки, които със своята странност измъчват и досега учените и не има дават покой. Към този момент още не е намерено общоприето обяснение на тези явления, съществуват само хипотези. Например в приказката за тримата братя търсещи щастието се споменава, че по пътя те срещнали три федерки и те им показали правилната посока. Също така, във фолклора на балканските народи често се споменава, че в гората живеят федерки и хората понякога ги посещават. В преданията на други народи се говори за народа на федерките, който живее скришом от хората, но понякога някои от тях влизат в къщите на хората, настаняват се в тях и не искат да си тръгнат. Според един летопис от пети век печенезите дълго воювали с федерките, които нападали земите им от север. Те били високи около два метра с дълги бради и коси, което обаче не им пречело да са до една жени. Накрая печенезите се сродили с тях, като си взели за жени някои от тяхното племе и оттогава никой не е чул нищо за печенезите. И досега в българския, сръбския, румънския и други езици има израз: "Срещнах една федерка", който е непреводим. Няма смисъл да изтъкваме всички подобни примери - те са неизброиими. Но мислещият човек, изправен пред всички тези факти, неминуемо си задава въпроса - но федерката е действие, как може да се говори за нея като за персонифициран субект? Както вече казахме учените още не са излезли с единно мнение, но с най-добре и най-подробно обосновано становище по въпроса досега е излязъл младият френски философ с увлечения в програмирането Луи Дьо Ла Шампиньон. Ето какво твърди неговата хипотеза, зародила се в края на осемдесетте години на миналия век в епохата на популяризирането на обектно ориентираното програмиране. Според обектно ориентираното програмиране (ООП), обектът съдържа в себе си и методите за работа с данните и самите данни. Т.е. методът е действието, което се извършва върху данните, а самите данни представляват онова традиционно състояние на статична обектност, което познаваме от ежедневието. Според Дьо Ла Шампиньон, това вече обяснява всичко. Съществува един единствен обект, наречен "федерка", който може да се проявява като действие, или като обект/субект.
Но някои философи го апострофират и с право забелязват, че хипотезата му е негативистична и води до някои крайно шокиращи изводи. Ако всичко това е вярно, както се опитва да ни убеди Дьо Ла Шампиньон, не е ли тогава човекът просто една... ходеща федерка?!