Автофедерка
Човечеството познава автофедерката, или поне идеята за нея, още от дълбоките недра на своята история. В много древни религии присъства символът на автофедерката. Образът на човек, правещ си сам федерка, се открива на много места - изобразен в ръкописи, изработен като статуетка или нарисуван на стената на древен храм. Тези срещания изобилстват в Мала азия, Египет, Индия, Южна Америка и други места, където в древноста са се развивали цивилизации с богата и многопластова култура. При това този образ се среща на почти всички културални нива - от примитивните анималистични вярвания, до големите езически религии на древността. Идеята, която стои зад този символ, е силно въздействаща и лесно възприемаема, макар и да изисква леко усилие на рационалната ни мисловна активност за да се разкрие семантичната и структура. Това е идеята за безкрайността, цикличното време, самосъдържимостта и всеизчерпателността на космоса. Особено неговата вечност. Или както се изразява съвременният философ Алфонс Тутке: "абсолютният и континуумен булеан". Учените дълги години са си задавали въпроса - все пак възможно ли е древните да са практикували автофедерка, или това е само абстрактна идея, или пък митологичен образ като кентавъра или зооморфните божества? Възможна ли е въобще автофедерката? На този въпрос не е било отговорено чак до 16 юли 1862 година, когато гениалният цирков артист Аго Шампик изпълнява за пръв път умопомрачителния номер на автофедерката пред публика в Германия. Номерът е толкова сложен и опасен, че той го изпълнява само още веднъж в живота си - 14 декември 1865 година в Баден-Баден. След това, на всички въпроси и молби за изпълнение на автофедерка, отговаря, че вече е стар и уморен и не му се занимава с това.
Към настоящия момент автофедерката е забранена от Световната Здравна Организация (СЗО) като опасна за здравето.