|
Ей това го изкопах случайно преди малко:
Вицове на тема "Амбър 111".
Който не е чел "Амбър" няма да разбере вицовете по-долу.
Люк танцува в един Rock and Roll клуб с някакво гадже.
Двамата се държат за ръце и се въртят. В един момент Люк рязко пуска едната ръка на гаджето, изважда от джоба си карта и се заглежда в нея.
--- Скъпи -- пита объркано гаджето -- но какво правиш?
--- Току що открих нов метод за хакване на Дяволския Чекрък.
* * *
Люк и Мерлин седят на входа на кристалната пещера, провесили крака над дупката и наблюдават сините стени.
--- Приятелю -- заявява Люк -- имам чувството, че там долу нещо и че това нещо си го сложил ти. Би ли ми казал какво е то?
--- Ми слез и провери -- отговаря му Мерлин.
--- А, не благодаря -- казва Люк и замислено поглежда към капака на пещерата. -- Не ми се разкарва.
* * *
Люк и Мерлин седят на входа на кристалната пещера, провесили крака над дупката и наблюдават през отвора.
--- Приятелю -- пита Люк -- кажи ми защо сиянието във десния край сякаш е по-слабо. Имам чувството, че там има нещо и че това нещо си го сложил ти. Би ли ми казал какво е то?
Мерлин се изчервява.
--- Е, приятелю -- продължава Люк -- хайде де, признай си... Hали между нас няма повече тайни.
--- Ами ... -- започва засрамено Мерлин -- сложих един компютър с 3d studio да rand-ва, нали в тази сянка времето течеше по-бързо...
* * *
В една сянка, близо до царството на хаоса, Мерлин и Коруин стоят на един хълм, опрели гърбове един до друг и се защитават от орда призраци на Логруса. Изведнъж в небето се отваря врата и от нея излиза Дара.
--- Предай се Мерлин -- казва му тя -- ти си омагьосан.
--- Какво си направила със сина ни? -- извиква Коруин.
--- Подмених пръстена му докато спеше и блокирах магическите му способности. Сега той е обречен да стане Владетел на Хаоса под мой контрол.
--- Татко -- извика Мартин -- още не всичко е загубено. Ето ти картата с дистанционния терминал -- извикай Дяволския Чекрък.
Коруин се заглежда в картата и Призракът се появява.
--- Здрасти Дядо, здрасти Татко. Ей сега ще ви освободя от магията.
--- Откога придоби магически способности? -- учудва се Коруин.
--- Бях на сянката Земя в къщата на Мерлин. На бюрото му имаше забравена една книга по кибернетика. Аз я прочетох и открих ключа към себе си. Сега съм много по-могъщ от преди.
В този момент Мерлин скача и вдига ръце.
--- Дара, предавам се. Да бъде така, както ти и Логруса искате.
--- Hо защо, Мерлин? -- извикват в един глас Коруин и Дяволския Чекрък.
--- Предпочитам да бъда омагьосан завинаги. Това е много по-безопасно решение. На бюрото ми на сянката Земя имаше забравена една единствена книга:
"Архитектура на процесора Пентиум".
* * *
Флора минава през последния воал на Лабиринта. Когато се озовава в центъра му, тя бавно произнася.
--- Проблемът е, че не знам къде искам да отида. Измъкни тази мисъл от подсъзнанието ми и ме пренеси там.
Във следващия момент сиянието на Лабиринта изчезва. Всичко наоколо става черно. Флора усеща, че някой я прегръща, но не можа да разбере нищо.
--- Какво става? -- извиква тя.
--- Флора, Флора -- чува се един мъжки глас. Ти допусна най-фаталната грешка в живота си. Нима забрави колко дълго време си прекарала на сянката Земя?
Невидимият образ млъква и целенасочено започва да разкъсва дрехите й.
--- Какво общо има всичко това? -- извиква отново тя -- и какво правите с мен.
--- Флора, Флора -- продължава гласът -- как сгреши, ама да знаеш как сгреши. Защо намеси желанията на подсъзнанието си, нима забрави там на сянката Земя, с колко много психоаналитици си се срещала по различни поводи...
--- Но къде съм... и кой си ти?
--- Добре -- започва гласът -- отговарям накратко. Ти се намираш в Преизподнята, а аз съм твоят баща Оберон.
* * *
Бенедикт седи в "Кървавия Вили" и си поръчва добре изчистена риба.
--- Нали разбираш, Бил -- казва принцът-пълководец на сервитьора -- с една ръка съм и не мога да си чистя костите сам.
Бенедикт седи в "Кървавия Вили" и яде риба.
В един момент се задавя -- една от костите на рибата не е изчистена добре.
Бенедикт излиза от "Кървавия Бил".
* * *
Джулиан препуска из Ардън заедно със своите песове и преследва някакъв неизвестен звяр.
В един момент, най-неочаквано, в ухото му отеква глас.
--- Джулиан, колко вино изпи днес?
--- Но моля ти се -- отговаря Джулиан -- та аз съм самата трезвеност.
--- Джулиан -- насмешливо продължава гласът -- моля те, бъди искрен. Колко вино изпи днес?
--- Ами една-две чаши.
--- Джулиан, моля те, такива не ми минават. Колко вино изпи днес?
--- Честно казано една-две бутилки.
--- Джулиан, време е да ми кажеш цялата истина. Колко вино изпи днес?
--- Добре де -- една-две, ама бъчви.
--- Тогава, ако обичаш, престани да ме преследваш. Аз съм Еднорогът.
* * *
Мерлин бяга по едно тревисто поле. Преследва го сив облак, от който излизат светкавици.
В един момент Мерлин се спира, поглежда към облака и бавно казва.
--- Че съм непохватен с жените, непохватен съм, но проклет да е Дуоркин. Добре, скъпа, извинявай.
От облака се чува гласа на Корал:
--- Това значи ли, че оттеглящ думите си, че погледът ми бил като Рубин?
* * *
Рендъм и Вайъли спят в покоите си. В един момент Вайъли се стряска.
--- Ох скъпи, да знаеш какъв кошмар сънувах. Бях в царския дворец на Ремба и изведнъж до нас долетя вестта, че Първичният Лабиринт отново е повреден и магията над Ремба се е развалила. Изведнъж усетих, че започнах да се давя, давя и ... о!
--- Да скъпа -- казва Рендъм -- все забравям да извикам този водопроводчик.
* * *
Дуоркин учи малкия Бранд да рисува карти.
--- Аз ще отскоча за малко до сянката Земя да изпия едно кафе, а ти през това време да си нарисувал сестра си Файона.
Дуоркин се връща след малко и какво да види -- малкият Бранд седи и плаче.
--- Дядо, Файона дойде и ми скъса картата.
Дуоркин се зарадвал.
--- Ти по картата ли я повика.
--- Hе, повиках я да позира.
* * *
Бранд, Файона и Блийс отиват да повреждат Първичния Лабиринт. Бранд е нарисувал картата на Мартин и тримата се съсредоточават върху нея.
Мартин се появява и Бранд веднага пронизва картата. Жертвата примигва учудено и оголва два вампирски зъба.
--- Извинете, да имате малко излишна кръв?
* * *
Психологическа асоциация води кампания за намаляване на раждаемостта:
"Леки жени от Ремба, сложихте ли си водоустойчиви спирали?"
(Епилог)
Дяволския Чекрък окончателно полудял и хванал в плен Мерлин.
--- Повърхността на планетата в тази сянка е направена от синия камък и той блокира магическите ти способности. Съдбата Ти е в мои ръце. Винаги си се държал с мен като с разумно същество, но мен ме интересува повече твоето искрено мнение на специалист-кибернетик. Реших да проведа върху себе си Тюринговия тест -- задай ми един въпрос
-- ако не успея да отговоря успешно, значи съм машина и ще те пусна, но ако успея да отговоря... кръвта на Амбър е безценна.
Мерлин зaпазил самообладание.
--- Въпроса ми е -- ти машина ли си?
--- Сега ще те убия -- казал Дяволския Чекрък.
--- Но чакай -- извикал Мерлин -- та ти не отговори...
--- Ех татко, татко -- казал Дяволския Чекрък -- винаги си се падал хитрец, но този път се оплеска. Опита се да ме зациклиш -- аз съм машина, ако няма да отговоря на въпроса, но откъде бих могъл да знам, дали ще отговоря на въпроса, преди да съм разбрал, дали съм машина.
--- Добре, значи спечелих -- казал Мерлин -- хайде сега ме пусни.
--- Напротив, загуби. Да допуснем, че отговоря "ДА". Това щеше да значи, че съм машина. Но тогава нямаше да издържа теста на Тюринг. А самия факт, че отговарям с "ДА" означава, че го издържам. Следователно, ако отговоря, трябва да отговоря с "НЕ". Въпроса беше -- ще отговоря ли.
--- И...
--- Ами ти ме помоли и аз отговарям.
В този момент в небето се отворила врата и от нея се показало едно въже заедно с ухиленото лице на Люк.
--- Здрасти, Мерлин, какво ще кажеш да се качиш при мен.
Мерлин хукнал да бяга.
--- Ей, чакай -- чул се гласът на Чекръка -- та нали аз трябваше да те убивам?
--- Знам -- казал Мерлин -- но както сам каза, кръвта на Амбър е безценна.
No one remembers the singer. The song remains.
|
Re: Роджър Зелазни [re: Bamfi]
