Националсоциализмът, като всяко революционно движение, е изпълнен с примери за лична саможертва. Нашето движение е уникално не само, защото нашия лидер ни даде пример за лична саможертва не само по време на борбата за властта, но и през целия си живот.

Като млад мъж Хитлер дава пенсията си като сирак на по-малката си сестра, Паула, и започва сам да се бори във враждебния свят, където всяко парче хляб идва след сурова битка. Този пример от началото се запазва до самия край, той винаги поставя себе си след общото дело. През Първата световна война, Хитлер преминава през всички тревоги и проблеми на обикновения войник. Неговият полк кърви на фронта. Когато силата му спада, всеки трябва да поеме по-голяма част върху себе си. Никой не поема повече от Хитлер. Той постоянно е доброволец за допълнителни задачи, взима най-опасните назначения и много пъти едвам избягва смъртта. Все едно, че изхода на войната зависи единствено от него. Когато има право на заслужена почивка, той се отказва доброволно и я дава на някой женен войник, който да иде при семейството си. След удара в гърба и позорната загуба на Германия, Хитлер е решен да даде остатъка от живота си за това да види отново Германия силна и да се отмени злото споразумение от Версай. По време на тези години на борба, той прави по-големи жертви отколкото по време на младостта си. Личният гардероб на Фюрера е толкова беден, че по-богатите другари от партията му дават костюми при срещи с големи индустриалци. Не само всяка марка отива за борбата, но и Хитлер трябва да изостави мечтата си да стане художник ( както мисли по това време ) или архитект. Материалните жертви не са единственото, което партията изисква от лидера си. Хитлер често казва, че не би могъл да се наслади на една женитба, защото е женен за цяла Германия. По-лошо, той знае, че никога няма да може да има деца. Той не иска да ги постави в условие, да растат в сянката на неговите постижения и да следват неговите стъпки. Началото на войната принуждава Хитлер да изостави мечтата си, да изгради на ново немските градове. Той облича униформата си и отказва да я свали, докато не бъде постигната победата. Той работи по цял ден, имайки все повече и повече работа. Неговата главна квартира , “ вълчото леговище “ е разположена в сумрачна гора край Растенбург, която е твърде гореща през лятото и твърде студена през зимата. Екипа му счита това за нерадостно изживяване и няма търпение да бъде разпределен в Берлин или Париж, оставяйки Фюрера да се бори за Германия без забавление, лъскави светлини, или сладкия плод на победата. Във Фюрерския бункер през пролетта на 1945, Хитлер се измъква за няколко минути от военните съвети, за да се наслади на прекрасните национал-социалистически градове, които е искал да построи след войната, той прекрасно знае, че няма да ги види никога наистина през живота си. Когато съветските снаряди почват да падат в града, Хитлер казва на генерала от Вафен СС – Леон Дегрел, че ако има син иска да е като него, но че Дегрел заедно с полковник Ханс-Улрих Рудел трябва да запази живота си, за да служат по-късно със своя героизъм като пример за немската младеж. Фюрера казва, че ще направи крайната саможертва за Германия и няма да избяга, ще се бори с противника до самия край, и след това ще лиши евреите и болшевиките от удоволствието не само да го изложат на срамен процес, но и да се гаврят с тялото му, и така той се бори докато “ подчовеците “ са само на няколко метра от него и след това отлита във Валхала. Адолф Хитлер е човек, който жертва себе си, целият си живот за своя народ. Това е специална черта на Националсоциализмът, саможертвата на индивида в името на общото благо. Това прави един национал-социалист по-ценен от хиляди демократи или републиканци. Точно това ни прави толкова силни и страшни за враговете ни