О, недей да ни съжаляваш. Сериозно, няма смисъл, защото ние може да нямаме вяра в твоя или който и да е бог, но всеки си има някаква вяра - в себе си, в бъдещето, в съдбата.....Разбира се, друг е въпроса, че лично спред мен Човекът е достатъчно силен, за да се справя и без вяра, т.е. всичко, от което има нужда е в него самия и за мен е унизително да имам нужда изобщо от нещо, което да ме крепи. Може би това е някакъв чудовищен егоизъм у мен, но не мога да го променя, напротив, щастлива съм, че имам увереност, а не вяра. Не казвам, че вярвам в себе си, защото повече от всичко мразя клишетата (в 99% от случаите те са безполезни, даже вредни), а това е точно клише. Мисля, че да си повтаряш, че вярваш в себе си, е празно занимание и проява на слабост, въпреки че изглежда обратното. Но пак казвам - всеки си е сам за себе си и малко са (вероятно за щастие) хората с такъв чудовищен егоизъм като моя и може пък да си вярват в нещо си каквото и да е.
Та, исках да ти кажа, че не става въпрос за липса на вяра изобщо, нито за клуб на Антихриста (макар че звучи симпатично, не може да се отрече), а само за отричане на религиите като безсмислени и вредни по начало, защото поставят милиони умове в някаква безумна матрица. Разбира се, християнството е имало в нашата специално история, някои заслуги, но пак казвам, говоря за принципа на религиите по начало.
И аз мисля, че има по-висша сила (а може би това е просто случайността....изключителен труд с чудесно поднесени послания и отправни точки за размисъл в тази посока, е "Жак фаталистът" на Дидро. Препоръчвам я на всички!!!), та и аз мисля, че има сила(условно казано), която ни дава най-различни шансове, но само ги поставя пред нас и оттук нататък е само наш 'проблем' да ги видим, оценим, да решим дали си струват и да ги използваме по най-добрия начин. Т.е. онази 'сила' е дотук, тя няма нито креативни, нито направляващи, морални, коригиращи, наказателни или каквито и да било функции.
Що се отнася до моята сила е увереността, която в трудни моменти ми напомня колко добре съм използвала някой шанс или колко лошо съм го пропиляла, и ме мотивира да си поставя цел (*целта - друга интересна дума-ключ) да дам всичко от себе си да не пропусна следващия. В такъв случай, след като собствената ми сила ми дава .....сила (съжалявам за тафталогията), аз просто нямам нужда от Бог, нито даже от вяра в каквото и да било.

Никой не може да избяга от Кръвта Си