Ще продължа малко по линията "Нирвана", като сме заговорили за корени.
Наскоро покрай годишнината на КК наизлязоха купища трибют-ни списания за Нирвана. Всичко за тях от А до Я, пък дори и до Ь Там имаше едно много интересно старо интервю с Кърт Кобейн (в NME ако не се лъжа), където му зададоха директно въпроса "Добре, споменете едно (само едно!) име на група/изпълнител и един музикален стил, които в най-голяма степен са повлияли върху музиката на Нирвана". Отговорът на Кобейн наистина ме изненада, да не кажа шокира : "Групата е Pixies, а стилът е ... старият блус на Мисисипи - Leadbelly, Robert Johnson, Howlin Wolf". По-нататък продължава с това, че музиката на Pixies изцяло му е променила отношението към рока, "от тях идва формулата която по-късно използвахме, която най-накратко може да се определи като quiet-then-loud".
Всъщност Pixies наистина дават черновата на цялото поколение инди-алтернативни банди след тях - freaky рок, истории за НЛО-та, странни китари (сърф рок етюдчета и испанска китара, примерно) и т.н. Това някак си го стоплих. Велика банда, направила много вълнички (всъщност, май забравих да спомена, че ги обожавам). Но това за блуса - още не мога. Мисисипският блус е най-примитивната му форма, там китарите са съпровод, а гласовете - сурови, фразите - няколкосрични, може би заради тази семплост, неподправена емоция, знам ли...
В unplugged-a им в Ню Йорк всъщност последната им песен е кавър именно на Ледбели - "Where Did You Sleep Last Night ?" Излишно е да казвам тази песен как намира емоцията на Кобейн, вие си го знаете
Тези извадки по-горе не са за да оспорят някаква теза или пък да прокарат нова. Реалностите в главата на един човек, пък било то и публична личност, са явно доста по-различни и шарени от привидните. А грънджът за мен е по-скоро понятие, свързано най-вече с личността на КК. След смъртта му енергията на това понятие поизветрява (поне в старата му форма) и то се видоизменя в в някакво от многото там направления на алтернативния рок. Амин.
Така е то.
|