аз също много се учудих, като разбрах, че самият той е бил ловец
не знам как точно съм реагирала, но 5 мин по_късно се извиняваше и оправдаваше, че е било отдавна и че вече не го прави :)
но виж, тук въпросът е все за тези различни причини, които всеки има
те идват от различните ценности
за него изглежда свободата е висша ценност, стои над всичко, по_важна е от ценността на живота
и не бих казала, че това е някаква уникална идея
т.е. не е важно колко си живял, важно е как
затова не бих бързала да определя лова като садизъм... зависи какво отношение има ловуващият
дали фокусът му е върху възможността да причини легална смърт и да се почувства господ... или върху играта на преследване, чийто изход никога не знаеш предварително...
не знам, аз не съм ловец :)
но се опитвам да разбера всяко мислене... знам своето, но са ми интересни и другите :)
а за приятелката ми ескимоска не се тревожи, смяната на климата не е толкова драстична за нея _ от Лабрадор, та в Норвегия :)
и не е, да кажеш, да ходи по къси ръкави през зимата :)
като заговори за детството... спомням си много добре един случай от тийнейджърската ми възраст
майка ми ме беше накарала да изпържа цаца...
за пръв път през живота ми
с триста уверения, че няма да се докосвам до нея, просто ще я взимам с лъжицата и ще я поставям в тигана и какво толкова...
ей богу, не издържах на погледите на всички тия дребни рибки... мъртви... в купата, вперили очите си в мен, множество очи от тая купа, и аз трябва да ги пържа...
но майка ми беше непреклонна, че трябва да преодолея това (а си имаше и друга работа), за нея това беше лигавщина
де да знам, може и права да е била... така и не се отървах обаче
та тогава, жив да е брат ми, който дойде и ме смени (аз му направих друга услуга в замяна) и ме измъкна от тоя ужас... бях на ръба да се разрева, цялата треперех
и сега като си го спомня, потръпвам...
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
|