Ще се опитам да взема отношение по различните мнения наведнъж, защото нямам време, въпреки че ми се иска да обсъждам персонално с всеки. За моралното ниво: сос2 абсолютно правилно твърди, че да си вегетарианец предполага високо морално ниво. За съжаление именно предполага, защото моралът не свършва с отношението към храненето. Има вегетарианци, познавам такива, които приветстват войните ако са водени от "правилната" страна. Мисля няма нужда да коментирам, а и не ми се прехвърля към политиката. Освен това смятам, че вегетарианството е личен избор, а не еволюционна стъпка, но това със сигурност ще ни прати в клуб философия.
Лорета споменава, че месото е необходимо до към 25 г, според нейния лекар. Нещата са по-сложни. Аз съм подминал 25 г ,като при това никога, дори от най-детска възраст, а може би особено в детска възраст, не съм чувствал влечение към месото. И в момента обичам млечни продукти и плодове, но не и месо. Години наред мога да не хапна месо и не го и желая. Нещо повече, не си спестявам физическата активност, доста силен съм и когато имам време и възможност се занимавам с удоволствие със спорт и то силов. В един момент обаче, в интерес на истината той съвпадна с грипната епидемия, се почувствах отпаднал и обичайните храни не ми помогнаха да се почувствам по-добре. С огромно неудоволствие изядох една полуизпечена свинска пържола и се почувствах на секундата отново силен. Работата е там, че физиологията понякога се съпротивлява на морала. Много е примамливо да смяташ, че ако си достигнал високо морално ниво, то автоматично ще те освободи от нуждите на физиологията. Връзката не е толкова елементарна.
В момента хапвам рядко пилешко и това е. Яйца също. Гледам поне месо от бозайници да не консумирам. Надявам се да науча добре балансирани и най-важното проверени комбинации от храни, които да не ме изправят пред необходимостта да консумирам каквото и да било месо, дори и яйца.
Поздрави
|