Струва ми се, че подходът Ви е повлиян от твърде много редовна клубна дейност. :-) Преднамерено безпристрастие не може да съществува. :-)

Клуб Споделено е плод на съвместно желание и усилия за създаване на клуб за културна форма на общуване. И беше създаден от около 20 души, които, бяхме единодушни относно вида клубен контакт, който искаме да упражняваме.
Вярно е и това, че тези 20 души бяхме писали редовно в Психология. Лошо няма. Една подсистема може да премине в статус на самостоятелна такава, стига да придобие необходимите изходни условия (маса, температура и енергия). Затова този клуб изведнъж “цъфна с двама модератори и постоянни посетители”, и вече е навързал и добра нова посещаемост. Модераторите бяха избрани от същите 20 души. Идеята е модераторските двойки да се сменят през определен период от време в името на стиловото разнообразие :-)

“този клуб "споделено".
защо трябва нещо да се споделя? това да не е изповед? не може ли просто да се води нормален диалог?” –

Може. Ако си го направим :-) Това е идеята.
А може ли когато някой сътвори нещо, да не му се излиза с нерезонна контратеза от рода на “защо пък трябва да е така”?
Може ли някой да дойде, и преди да се изкаже там, просто да погледа създаденото и културно да реши допада ли му или не?
Може ли този същия човек просто да се вгледа в пишещите в дълбочина, да усети какво пишат и защо искат да го споделят?
Може ли да има културен начин на участие/неучастие в даден клуб?

Хммм :-))) Оказа се, че Може!

Клуб Споделено беше създаден от група хора с желание за взаимен контакт, хора, за които регистрирацята не представлява психологическа бариера към свободна изява. Това е като цветово предпочитание, нали? Защото има и такива, които не обичат регистрациите. Уважения към тях. Те просто имат други разбирания. Никой на никого не пречи. Създадохме нещо, което пасваше на нас, и ни е хубаво когато идват и нови посетители. А такива има много :-) Те явно, ако не споделяха така установения начин на контакт, не биха останали да пишат. Другото беше, че искаме да се изразяваме свободно и мненията ни да бъдат защитавани от хулигански прояви. Затова избрахме да има модератори.

I disapprove of what you say, but I will defend to the death your right to say it.
Смята се, че това изказване принадлежи на Волтер. За мен това е пример за модераторско мото. (в контекст на културен клубен контакт, разбира се. Нямам предвид попръжни и лични обиди).

Както е споменал Byclops, едно от предложенията за име на клуб беше да бъде “Приятели”. После стигнахме до идеята, че приятелите Споделят. Коментарите от рода “не ми харесва името на този клуб и затова не...“ са за сметка на този, който ги прави. Разбира се, всеки е в пълното си право нещо да не му допада. Също такова право е и да предложиш да има клуб “Приятели”. Ако се създаде такъв, аз лично бих го посещавала, защото заглавието ми харесва ;-Р

В Споделено няма тематични ограничения, само ограничения към несериозното отношение. Няма любовна или друга насоченост. В живота на всеки клуб има периоди. Случи се в момента на твоето транзитиране от тук, да улучиш любовна вълна... Ами пролет пукна в клуба... :-)

Клубът е плод на единодушие. Затова е цЕнен. “Съединението прави силата”, вервай ми, и ако това звучи плоско, то е защото тогава ти не беше един от нас, за да го усетиш в действие.

В Споделено има повече толерантност отколкото е имало в редица други клубове.
Хубаво е :-)

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Редактирано от BИ на 07.04.02 15:52.