Нека да си поговорим за един от най-ГЕНИАЛНИТЕ автори на руската класическа литература-Ф.Достоевски .НЕГОВАТА КОНЦЕПЦИЯза ЧОВЕКОБОГА И БОГОЧОВЕКА Е УНИКАЛНА ПО СВОЯТА СЪЩНОСТ,тъй като Достоевски твори във време,когато в световната култура е време на хуманизма,т.е литературното пространство се утвърждава човекът и първостепенното му място във този свят.Връх на хуманизма се явява теорията на ницше,която ражда образа на Свръхчовека-който е над всичко,силен и могъщ,на когото не са присъщи човешки слабости,страсти и желания.Достоевски,според НИКОЛАЙ Бердяев слага край на хуманистичната естетика/мислене/,тъй като разрушава представата за СВРЪХчовека.Достоевски утвърждава представата за Богочовека -Христос като мъдрост и смисъл на човешкия живот.Човекът е захвърлен в този свят и той се мъчи в него.Той е наказан за своето отчуждение от Христос.Човекът е представен като обсебен от някаква идея,която е чужда на християнството/например убийството в "Престъпление и наказание"/Идеята превръща човека в мономан,тя го отчуждава от света и мъдростта/т.е християнското мислене/,тя го превръща в страдалец.Има образи у Достоевски ,които успяват да преминат пътя на страданието-това са Альоша Карамазов и стареца Зосима.Те са онези,които ще достигнат до божията мъдрост за смисъла на човешкото съществуване.ДРУГИ-КАТО Разколников ще трябва да изминат целия път на страданието,за да прозрат,че християнството е истината и живота,то е извор на безсмъртие.За това Бердяев твърди,че у Ницше Свръхчовекът убива човека и Бога,а у Достоевски остава човека и Човекобога-като Богочовека запазва човека и образът му остава във вечността.У Достоевски човекът е центъра на вселената,слънцето,около което се върти всичко;в него се намира тайната на живота.Такова отношение към човека,такъмв антропоцентризъм познава само християнството и това прави Достоевски изключителен християнски писател