по цял свят е така мила моя но у нас мисля че трябва да се смени поне едно поколение. Няма да забравя като отидох 90 година малко на северозапад от милата ни родина и пожелах да разходя кучето на моите мили домакини как ми връчиха найлоново пликче с кофичка и лопатка и на неразбиращия ми поглед - отвърнаха с питането - ми при вас не е ли така
Години след това слаомирайки подир прохождащия си син сред меките ароматни купчинки си спомних тази случка и ме обзе тих гняв - щото се чудя кога нашенеца ще уври и ще разбере че ако не пази няма да му е чисто никога. При прохождането на втория ми син установих че положението само се е влошило, не ми си мисли ако имам трети - питам се дали ще мога да изляза изобщо на улицата.
п.с. да ме прощават любителите на Немската овчарка че поствам това точно тук - само ще поясня че това ми е любимата порода, но просто не се стърпях на вопъла на Делфин - дайте вие пример и може и да се получи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите