|
Здравейте приятели,
Немските овчарки са известни със своята саможертвеност за стопанина си и за това ми се струва, че ще бъде прекрасно, ако всеки, който е имал някакви впечатления/ преживявания в тази насока, ги сподели тук, в този клуб.
Бих искала да започна с това, което ми случи това лято.
Беше прекрасен августовски ден и аз реших заедно със съпругът ми и Роки (нашата немска овчарка) да се разходим в Морската градина във Варна. Поради факта, че ръста на Роки респектира хората, никога не го пускаме сред хората да тича свободно и независимо, че не е агресивен, носи намордник. Слязохме близо до плажната ивица и всеки от нас по своему се наслаждаваше на разходката.
Близо до 1ва буна идилията ни беше брутално нарушена от тичащ питбул, без стопанин, без каишка, без намордник. Дори и не го бях забелязала. Бях нападната в гръб, когато усетих жестоката болка от това, че дясната ми ръка беше безпощадно разкъсвана. Всичко стана толкова внезапно, че дори нямах време да проумея какво става. Роки се опитвал да ухапе кучето, но уви заради намордника, неуспешно. Съпругът ми, който е доста запознат с кучета се е намесил с насилие, за да спаси, това, което може от ръката ми. След което хвърлил кучето посока към морето (на безлюдно място). Питбула се отръскал и тръгнал да се връща, при което Роки застанал между мен и това куче. Ако питбула е планирал ново нападение е трябвало да преодолее тялото на кучето ми, за да ме достигне. А Роки не беше в състояние да се самоотбранява заради въпросният намордник. Чисто самоубийство.
Явно питбула не е издържал на такава самоувереност, защото тръгнал в посока на буната.
Наскоро четох и постинга на Горбачов в нашият клуб, в който той споделяше, че кучето му с цел да защити домът му е платило със живота си. Този постиг ме стимулира да напиша това, което преживях, за да поставим нашите кучета на специално място, нещо, което те заслужават.
С приятелски поздрави,
Анна В.
|
нашите верни кучета
