|
Ако една раса може да бъде определена като прототип на кучето, то това със сигурност би била немската овчарка. И не само защото външният и вид ни напомня за вълка…
Със своята впечатляваща вярност, желание за работа и лоялност, немската овчарка се превръща в модел за това, което много хора биха могли да очакват от едно куче. Телевизионни серии като Комисарят Рекс, Рин Тин Тин и К-9, в които немската овчарка често е по-умна от своят собственик, потвърждава този образ, който хората имат за това куче.
Даряване на удоволствие
И независимо, че сравнението между тези “филмови кучета” и “немската овчарка по улицата” не е съвсем точно –( не бива да се забравя, че такива “суперкучета” в един филм в повечето случаи се изпълняват от различни кучета – при което всяко куче показва собствените си трикове), е вярно твърдението, че немската овчарка е едно изключително интелигентно куче, което освен това прави всичко възможно да дарява своят стопанин с удоволствие. Така, че възпитанието на немската овчарка със сигурност не е нещо, което е непосилно. Немската овчарка проявява желание за работа и прави най-доброто за своят собственик, като това е генетично предопределено. И това не е учудващо, ако се погледне в историята на това куче.
Произход
Немската овчарка е наследник на различни типове овчарски кучета в Германия. Целта на тези кучета е била събиране и напътстване на селскостопанските животни. Външният вид на тези кучета е имал значение за работата, която те извършвали и само кучетата, които най-много работели и учели и с голяма издържливост можели да работят (а следователно и живеят), получавали възможност за предаване на генетичният си материал.
Както и в други страни, така и в Германия, продължило доста дълго, докато вниманието се насочило към родните им кучета. Това, че немците се заитересували от тези кучета, не означавало, че е лесно те да бъдат причислявани към една национална кучешка раса. Съществували твърде много различни видове овчарски кучета, за да могат да се обособят в една раса. Разликата се явявала в дължината, конструкцията на тялото, структурата и цвета на косъма. Така били разграничени кафяво-сиви, бели, черни и вълче-сиви кучета. Липсата на общи белези довела до това, че продължило дълго докато Немската овчарка като раса, стане факт.
Обединение на расата
През 1891 г. няколко любители учреждават първото сдружение на расата, което се нарича Phylax. Целта на това сдружение е обособяването и повишаването на качеството на националната раса. Разликата в мненията относно идеалният външен вид на немската овчарка, както и въпросът дали вниманието би трябвало да бъде насочено към запазването на работните капацитети на расата, както и оптимализирането на външният вид на тези кучета, води до до това, че Phylax се разпада три години (1894 г) след учреждаването си.
През 1899г. се учреждава ново расово сдружение – Verein fur deutsche Schaferhunde. Един от основателите на това сдружение е известният кинолог Rittmeister Max von Stephanitz, за когото се говори, че бил открил расата по време на военно упражнение, през което докато стоял на пост, от скука гледал как един овчар заедно със своето куче държал едно стадо овце в подчинение. Това толкова много го впечатлило, че той решил да се заеме с отглеждането на тази раса. Със своята огромна всеотдайност и ентусиазъм, Rittmeister Max von Stephanitz допринася много за сформирането на съвременната немска овчарка и без съмнение може да се нарече основоположник на тази раса. За него е било ясно как би трябвало да изглежда и какви работни качества трябва да има немската овчарка. Така, че това с което членовете от Phylax не били успяли, успял Rittmeister Max von Stephanitz; любителите на расата най-накрая насочват вниманието си в желаната посока. На първото събрание на дружеството се заговаря за белезите на расата. В описанията са признати не само късокосместите, но и грубокосместите и дългокосместите варианти, както и белият цвят. По-късно това е отменено, след което бялата немска овчарка, грубокосместата и дългокосместата немска овчарка останават извън този критерий.
През 1900 г. се появява за първи път родословното дърво за немски овчарки. Първото куче, което било записано в тази книга е вълче-сивата, късокосместа мъжка немска овчарка Horand von Grafrath на von Stephanitz. Това мъжко куче, което първоначално се казва Hektor Linksrhein, име, което е променено от von Stephanitz, става модел за развитието на расата на немската овчарка и би могло на това куче да се гледа като пра-родителят на модерната немска овчарка.
Изложби
С цел на по-добро им изучаване, се организира годишно голямо изложение, един вид шампионска селекция, в която акцентът стои освен върху външният вид, но и работните качества. За съжаление тези изложби били толкова модерни, че мъжкият индивид, които печелил първото място (Sieger), бил изпозван множество пъти за заплождане, нещо, което се отразило като тежък печат върху расата. С годините поради тази селекция (или липсата на такава), се получило намаляване на селекционната база, нещо което никога не добре за една раса. Може би поради това се получила единна раса, що се каса до външен вид, но и изоставане по отношение на здравословното състояние. Появяват се и проблеми с характера на кучето.
Най-накрая сдружението само вижда, че това не води до подобряване на расата. В наши дни на такива изложби се избират не са мо “Sieger” и “Siegerin”, но и “Auslese” – топкучета , които да се грижат за разширяването на селекционната база.
Работно куче
От всички видове кучета по земята, немската овчарка е расата, която е най-много използвана. Нейната интелигентност, многообразие и желание за работа, я поставят не само в първоначалната и функция като направляваща стадото, но и изключително подходяща като полицейско и военно куче, отбранително куче, куче, което да открива наркотици, както и митничарско куче. Освен това се употребява като спасително куче, лавинно куче, куче – водач на слепи хора. Не е странно, че немската овчарка е идеалното куче при упражняването на кучешки спорт. Отбранително куче, уверено куче в пътната ситуация, издържливост или флайбол, немската овчарка учи по принцип бързо и изпитва удовоствие когато е заедно със собственика си. Не е необходимо да обяснявам, че едно такова куче, което работи за и със своят стопанин, ще бъде повредено, ако бездейства. За това се съветва да се прави нещо с него. Какво точно няма особено значение, само и само то да е с нас ако ние излизаме. Защото за немската овчарка няма нищо по-приятно от това да стои до своят собственик и заедно със него да предприема нещо. Това е добре за кондицията му, но и го прави весело и здраво.
Характер
Немската овчарка е вярно куче, което с удоволствие стои до своят стопанин. Независимо, че има отлична козина за да бъде отглеждано на двора, за кучето не е приятно по цели дни да бъде изолирано. Немската овчарка е изключително социално куче. Най-добре се чувства сред хората и не може да се приспособи към самотност.
Немската овчарка по принцип няма проблеми с други кучета и може да бъде научено да общува с останалите животни. Подчертавам научено, защото не е така, че той няма инстикт за ловуване. Вие трябва да му кажете какво той може да направи или не направи с останалите (домашни) животни. Немската овчарка не е ловно куче, така, че няма веднага да следва носът си към нещо диво. И въпреки това още в най-ранна възраст трябва да бъде научен, че не трябва да преследва котки или да подгони кравите по полето. Така, че тази социализация, която означава, че някои животни трябва да бъдат игнорирани, е от голямо значение, за да можем със спокойно сърце да го разхождаме.
Здравословно състояние
Както и при останалите големи раси, и при немската овчарка се среща тазната дисплазия (HD) и лакътната дисплазия. Също могат да се появят гръбначни проблеми като спондилоза (spondylose), вратна херния и протриване на ставите. При някои се среща епилепсия, както и проблеми с панкреаса и също кожната болест pyodermy на немската овчарка.
Грижа
Немската овчарка им нужда от много движение. Трябва да имате предвид, че кучето ви трябва минимално 1 час на ден да върви. Когато кучето е израстнало, може да бяга до вас, докато карате колело. По природа, немската овчарка е издържливо куче, така, че когато спокойно и целенасочено постепенно го тренирате, може то да издържа много продължително време.
Немската овчарка плува с удоволствие, така, че това е един добър маниер да изразходва енергията си. Дори можете да вземете топка и да му я хвърляте, защото апортиране (носене на предмета) дори и във вода, го прави с изключително удоволствие.
В резюме
Немската овчарка се приспособява сравнително лесно към различни жизнени обстоятелства. Всъщност за него освен собственикъм му, който да е наоколо, другото няма особено значение. Може добре да бъде отглеждан навсякъде, дори и един апартамент – в случай че достатъчно може да се придвижва. Немската овчарка е куче, което с удоволствие живее сред семейството, и лесно слуша всеки негов член. По принцип той избира един член от семейството като негов “ собственик” и го обожава. В случай, че този човек присъства, не съществува никой повече за него. Има някои немски овчарки които по цял ден ходят след собствениците си. Не всеки може да свикне и се радва на това; би тябвало да понесеш едно куче, което през целият ден неотменно те следи.
Немската овчарка е защитник по природа и също ще държи децата ви под око и ще ги закриля. Колкото и мило да е това, това поведение не трябва да се насърчава. Когато детето ви играе с други деца и кучето ви погрешно интерпретира това и пожелае да “спаси” детето ви, може да изплаши значително останалите деца, ако не и нещо по-лошо.
Немската овчарка е сдържана с чужди хора, но бързо се оживява, ако е виждал някой многократно. Той е много бдителен и при опасност винаги стои нащрек. Ако има нещо освен това, без страх ще се намеси.
Текст: Dagmar Leeflang
Статията е преведена от мен, материалът е от списание “Нашето куче” от август 2002
С приятелски поздрави,
Анна В.
|
Произход и особености на немската овчарка
