Синът на една приятелка - вече е на 2 и малко - от самото начало живее с кучетата й, които са на двора и даже първите му думички бяха имената им; по едно време обаче много се беше паникьосал - нищо, че не са го отделяли никога от тях - и много странеше от кучетата, понеже щели да го ухапят. Напоследък спря да се стряска толкова, сега го е страх само от моя кавказец, ама той си е за страх - много грамаден... - и може би понеже го докарах при мен наскоро, та не му е свикнал още.
Може би състоянието е преходно?
Или пък някой без да иска е уплашил детето - казал му е, че куче ще го ухапе, че е опасно, нещо такова...
Защо сте махнали двете овчарки, между другото? Да не би пък изначалната причина да е в това? Или да е видяла по телевизията някой ухапан, или да се бият кучета навън, или нещо подобно?
Обикновено кинофобията, сиреч боязън от кучета, ако правилно цитирам думата, се лекува чрез контакт с кучета; поне аз така съм постъпвала (с няколко семейни приятели, които канехме на гости и общуваха с кучетата ни),
но то зависи от детето. Кучето трябва да е малко, с мек характер, дружелюбно и прочее; да не вземе наистина да ухапе.
Най-лесно се лекува, естествено, като си вземете куче от бебенце и си го изгледате...

Има още един зад кашоните! АааааааАААААГХ! - Хрома, улучен на "Каунтър-страйк"