Здравейте г-н С. Бонев,

Прочетох няколко ваши постинга и ме изненада поредицата от неприятности за вашето куче. Прекрасно е, че имате познания относно външността на кучето и че тя силно ви вълнува, щях да се радвам ако познанията ви в областта на психиката на вашето куче бяха на същото ниво. Но никой не се е родил научен, за това и съществува този клуб. Само опасното е ако препоръчавате определени тренировки, без да знаете за последствията от тях.
Първо се изненадах от тежкият живот, на който малкото ви кученце е било подложено. “
Не знаех, че кучето трябва да се държи на места с възможно повече достъп на светлина”, “живее в апартамента ни в една стаичка в един сервиз в който то си е господар”. Куче, като немската овчарка има нужда от движение и контакт със собственика си. Ако го държите изолиран от вас лишавае своето куче от удоволствието да бъде до вас, а себе си - от удоволствието да поддържате връзката с вашият четирикрак приятел.
Това, че кучето ви си е проболо крака на строгият му нашийник - аз винаги съм отричала този вид нашийник, моето куче съм го възпитавала без такива методи, които да мъчат животното. Представете си, че вие трябва да носите такъв нашийник и някой ви дърпа постоянно. Болката ще бъде от неприятна до смазваща. И изобщо защо е необходима употребата на такъв нашийник? Целта е кучето да получава обич от нас, а не болка, дори с идеалната цел да го научим например да не ни тегли напред, когато вървим. Ако кучето ви ви тегли, можете да му купите от т.нар. джентъл лийдър – представлява нещо като каишка, която минава освен през врата, но и през муцуната на кучето, като халката за повода се намира непосредствено под муцуната му. Ако реши да ме тегли напред, благодарение на този коригиращ повод, муцуната му се обръща в посока към мен, което прави тегленето изключително неатрактивно. Ако не разполагате с такъв повод, винаги може да се намерят други, хуманни средства. Например рязко обръщане в другата посока, без предупреждение. Тези методи ще ви помогнат, а и връзката между вас и кучето ви няма да е нарушена.
Що се касае до случайните стъкла по улицата – съветвам ви да обръщате внимание – понякога малка частичка може да остане в лапата и да доведе до ненужни страдания за кучето.
Споделяте, че сте нервен човек и не ви е било възможно да гледате как кучето не ви се подчинява, за което сте го дали на възпитание. Според мен – отново пропуснат шанс! Да тренираш кучето си и особено, когато то е немска овчарка е приятно занимание. По време на тренировките само се засилва връзката между вас и кучето ви, както и го научавате, че вие имате доминантната роля, като собственик. В скоро време смятам да поместя постинг за съвети при тренировката на нашето куче. Ако по време на една тренировка усетите, че ставате нетърпеливи, седнете за малко, изпийте чаша кафе или чай, докато отново помислите– къде ми е грешката, къде нещата не вървят. Едва, когато сте спокоен, продължавате с обучението. То спира винаги в най-интересният, или най-кулминационният момент. Това означава, че тренировката не трябва да продължава дълго и да е оттегчителна. Моето куче изпитва тренировката като продължение на играта, освен което тя винаги му носи лакомства.
Още по-жалко е, че кучето ви е било отделено от вас – стресът му в повечето случаи нараства (чужда обстановка, чужди хора, вашето отсъствие) а особено щом като се касае за страхливо куче, не е най-доброто решение, което може да се вземе. Чувала съм, че тези “изолирани” тренировки са интензивни и тежки за кучето. Треньор в такова място има за цел бързата тренировка, а какво става с психиката на кучето остава на заден план.
В един друг постинг споделяте, че искате да възвърнете “злобата” на кучето. И поради това само по команда се опитвате да го насъсквате срещу други кучета. Ужасна грешка! Не злобата, а доверието във външният свят би трябвало да му бъде върната. Та това куче е психически осакатено! Не ми се сърдете за тези думи, но те не са незаслужени. Никога не насъсквайте кучето си било към други хора или кучета. Това, че му давате команда да извърши това, означава свободна улица. В негоите очи едно позволено поведение, може един ден във вашите очи да се превъне в източник на големи проблеми. Със или без команда!
И още нещо – говорите, че кучето може да започне с обучението си, когато стане на 1 година – кучето може да започне с обучението си дори след 10-тата седмица. Разликата е, че тренировките трябва да са нагласени към малкото кученце. В тази фаза то научава, че ако изпълнява това което очаквате от него, ще последва лакомство, а ако не – нищо. Освен това това е точно фазата за неговата социализация. (за повече подробности виж един от първите ми постиннги в “Възпитание на немската овчарка”). И само още нещо – ако тренирате кучето си използвайте само положителни методи.

С приятелски поздрави,
Анна В.