Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 01:27 28.11.20 
Клубове/ Я! Архивите са живи / МОЯТ Dir (персонализиран Dir.bg) Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема разработка
Автор Lora_C (encaged)
Публикувано30.01.05 18:28  



Шофьора на авотбуса изпсува и рязко блъсна предната врата за да я отвори. От кога не съм се връщала на село и сякъш всичко си е същото. Дори аромата във въздуха е същият. Онова толкова странно жужене, което се впива в тежката августовска мараня. Поглеждам към стръмната асфалтирана улица, която се води за централната улица на селото. Къщата е чак горе на баира. Къщите уж различни, но построени по един тертип. Високи дървени огради, някои даже с дувари, над който с достойнство са се облакътили стари орехови дървета. Редовните малки градинки с цветя, пред къщите незнайно по какви причини на някоя отдавнашна мода, заобиколени от ниски колчета с опъната по тях тел.

Стадо патки вървят тържествено от едната страна на улицата водени предполагам от най-интелегентната от тях. Магаре завързано пред оградата, на което стопанина му го е домързяло да го заведе до по-сочната трева на поляната. Някакъв си мие колата и се е спуснала дълга вада от сапунисана вода по улицата.
Някакси тихо, хората са по работа на къра.
Аз може и да съм тръгнала на село, но съм се наконтила като за световно, щото нали имам си там една селска история, та ако вземе да ме срещне...
Така ми се иска да си събуя сандалите и да ги метна през рамо, да захапя една тревичка и да вървя с небрежна походка, по всички правила на селската романтика, както я разбирам аз.

Към горната част на улицата някакъв мъж боядисва оградата си. Това трябва да беше къщата на чичо Симо. Разбира се, че е къщата на чичо Симо и това е чичо Симо, доста пооостарял. Облечен с редовният потник на едри дупки и бозав панаталон, с пристегнат колан и на цялата тая картина с някакъв контешки каскет, бавно и внимателно прокарва четката по дъските на оградата. Двора му сигурно е пълен със всевъзможни животинки както едно време.

Хората разправяха, че бил попрекалявал с пиенето на млади години, пропил се заради някаква си... или щото пиел много, някаква си... не знам точно, но тъй и си остана стар ерген. И както му били приятели по чашка, хората почнали да му се подиграват , заради пиенето , даже прякор имал, щото се казва Симеон, вместо Монката му викали Бидонката. Не знам точно какво е станало, но един ден казват, като се върнал призори от кръчмата, бил полудял, изкоренил цялото лозе, хвърлял, чупил, трошал де каквото му падне. Комшии идвали да го озаптят, а той им налитал на бой. Изпокарал се с цялото село. Като му поминало, казвал че ще говори само с тези, които му викат Симо.И казват повече не близнал алкохол, никога.

Кога ли да е било това? Много отдавна, ама то с клюките е така...
Но този чичо Симо имаше огромен двор пълен с всякакви животни. Все правим , каквото правим и ходим да поиграем там. Говореше им на животните, на всички им беше измислил имена и на всички им викаше по име, измисляше разни смешни истории...

Той, коленичил за да издотъкми съвсем долната част на дъската на оградата, от време на време се оглежда и ме забеляза. Позагледа се по-продължително.
Тромаво стана подпирайки се на коляно, изправи се и повдигна, с ръка държейки четката, козирката на каскета си. Крайчетата на мустаците му леко се повдигнаха:

-Яуууу, туй ти ли ма Лоре? Яйж ква си станала. Не моя тъ позная ва- каза чичо Симо с пресипнал от цигарите глас.
- Аз съм чичо Симо. Какво си се хванал в тоя пек да боядисваш и ти?
- А че намирам ся на работа, да я постегна, че овейтя и тя кът мен. Ела влез де.
- А, бързам , бързам, аз сега, някой друг път- казвам аз - абе от къде го намери тоя цвят?
- А намиргал съм го ази, бай Рашо си боядисва оградата, е оная отдоле па му останаа боя, па викам му дай да не артисва
- А хубаво, хубаво... ама цвета такъв, интересен е де...-казах аз тръгвайки
- Убоу я, той отава чак о градо да я купива- каза той с гордост

И на другата седмица или по-другата беше, защото да не си кажат, че отивам само на готово да ям, тоз път бях решила, че ще помагам в селската работа.
И тоя път издокарана разбира се, защото разбрах, че оня се навъртал из селото...слизам от автобуса и тръгвам нагоре по уличката. Толкова горещо, че даже и кокошките са се изпокрили. Гадните мухи хапят, сигурно ще вали. Врабчетата се въргалят в прахоляка. Асфалта се нажежил и мирише неприятно, затова вървя от страни и прескачам мравуняците. В далечината се появява някакъв силует. Ама това е отново чичо Симо. Слага нещо на една щайга до себе си. По движенията му разбирам, че боядисва. Минах от към неговата страна на улицата и даже позабързах крачка. Той боядисва оградата, само че в друг цвят боя и си направил една шапка от вестник. Той ме вижда и се провиква:

- Охоооо, Лоре, ти ко прайш се насам ва?
- Ти да не репетираш за бояджия- казвам аз през смях- защо отново я боядисваш тая ограда
- А че, нал каза че н,ти аресвал цвета, я си викам нема ми се смят женурята я?- казва той закачливо
- Ахааааа ти заради мене ли - засмивам се аз на майтапа

Той дръпна кутията от щайгата и вика:
-А седи де, седи, не бързай толкоз, на щи сложа и вестник да се не оцапаш- разгъна набързо шапката и грижливо я посла на щайгата
- Добре де- нямаше как да откажа- ама за малко- кажи какво правиш
- Ъй че нал виждаш, боядишам, то зарад баа Василя де, донели и боя , па тя не може у тоя пек, та викам и айде язе че боядисам, че после кът подхванат дъждовете, ама остана ептен мънзърко боя ама айде да са едно и също оградите. та и мойта, ти кажи ся ко правиш

На другата седмица, още като слязох от автобуса поглеждам към къщата на чичо Симо и почти не се изненадах, че го виждам пред къщата му и по движенията му отдалече се разбира, че боядисва. И доколкото ме познаваш, хич не обърнах внимание на мухите, пеперудките, клечките и мечките и почти притичах до него. Той ме погледна, но продължи бавно и равномерно да боядисва. Приближавайки се му се провиквам смеейки се:

- Абе какво правиш ти бе, вече от боядисване запълни дупките между летвите, а сега ще ми кажеш каква е тая работа
- А Лоре, къде и ти все в тоя пек идваш- казва ми гледайки към оградата
- Ами сега има автобус, я казвай какво я правиш тая ограда-казвам аз весело, в очакване на някой от неговите майтапи

Остави четката внимателно в буркана с разредител, избърса си потта от челото и почна бавно да трие петната от боя по ръцете си
- А че то....ква работа е туй, ще полудея дома ...и стоя ...тук...на улицата....минуват ората...та некой се заприказват с мен...тя мойта.... не е за разправяне





На другото лято се връщам в града си и ме хвнаха за мющюрия ..щото нали колетчета, компотчета, консервички...ама требва и да се работи. И отивам аз на село и още със слизането поглеждам към къщата на чичо Симо. Оградата същият цвят като от миналото лято. Вървя нагоре по уличката и виждам, че една стара постройка са я преправили на нещо чиято идея сигурно е била да е барче, но си прилича баш на селска кръчма, но вместо дългите дървени маси с пейки има модерни пластмасови маси с още по-пластмасови столове.
Оглеждам няколкото насядали мъже и виждам в ъгъла най-неочаквано чичо Симо. И той ме видя, вдигна ръка и се провикна весело:
- Йоооу Лоре, я ела, че има да ти показвам нещо- допи набързо ставайки от масата, чашата си и дойде при мен
- Как си чичо Симо- зарадвано го посрещнах аз
- Тоз път нема ми избягаш, шъ додеш дома ти покажа кво съм напръил- и пъргаво тръгна напред.
От далече видях, че е направил пейка пред оградата си.
-Аха- казах аз-много хубаво- вече има къде да се сяда
-Нема да сядаш ся по пейките ти, а остана ми малко шперплат и набързо я напръйх ела, вътре да тъ черпя едно мноо специално винце

Приветливо отвори широко портата. Влязох в една подредена градинка.
-Видиш ли тея лозинки тукинка я- почти погали крехките стебълца, които беше засадил- шъ порастнат големи и чак до покрива и ще стане асмалък- каза въодушевено чичо Симо, като с ръка посочи покрива, като че ли това беше някакво много странно нещо
Не смеех да му кажа нищо
- А влизай вътре, седай, седай- посочи ми той старата маса с мушама и миндерче за сядане.
Вий сигурно по софийско пиете по-убави вина, ма такоз не си кусвала- каза той докато пускаше радиото.
-За апване не знам какво да ти предложа
- Няма нужда. А стига се притреснява. Какво е туй вино, ти нали...?-казах аз
- А ей тука малко сиренце има- продължи той, като не обърна внимание на думите ми
-Купих каци аз, одиу чааак ..се гу забраям как се казваше туй село, ма Сакъзина мъ заведе, то там има голем пазар...
-А!- сепна се изведнъж, чевръсто се обърна и спря радиото
- Чуеш ли как пее?
Заслушах се. Някъде се чуваше женска песен.
Той се хвана за масата за да си помогне по-бързо да стане, с бързи стъпки отиде до вратата и се провикна със все глас:

-Васиииииииииииииильооооооооооооооооо, Васииииииииииииильоооооооо ма
а стия си викала там, че ми плашиш кокошките мари. Ела тук да видиш кой че ти покажем.
Той се обърна към мен и ме хвана за рамената усмихнато.
-Хубоу пей, а? Сумати и песни знае. Ела ся на двора да видиш кви са каци -хубавици
Излизайки ит вратата той се провикна с цяло гърло:
-Айдя мари Васииииильооооооооооооооооооооу.

Най-неочаквано за мен, едната летва на стобора между къщите се помръдна и от там се показа усмихнатото лице на баба Василка. Тя , малка хилава бабичка, бързичко влезе през отместената дъска и внимателно я постави на мястото и. Тя избърса ръце в престилката и си оправи фибичките на забрадката.
-Кой туй бря?- каза тя докато се приближаваше към мен
-Ама Лорето ма- каза и той, ти ся докът ся сетиш
- Въъъъъййй ма Лоре, ти ли си ма бабе?- баба Василка искрено зарадвана се приближи до мен и започна да ме оглежда.
-Яйж ква си станала, не моя те позная ба
- Оди д'онеси нещо за апване ма, че немам ко да почерпя. Айде и че да обедваме , че то тъкмо време стана
- Оооо не се притеснявай- казах аз, аз ще тръгвам вече
-Васильо изеде ли ония сърмички, ма?
- А шъ ги ям, пълна тава има ей ся ги нося
Баба Василка дръпна летвата хвана с ръка полата около коленете и се провря внимателно към нейната къща.
-Ела ся да видиш каците- каза чичо Симо- като че ли ще ми показва някакво съкровище- то дълга история де, дън тъ зънимаам
-Кажи, кажи- казах му аз подканящо
- Абе, шъ купуам на баба Василя гроздето, че тия серсеми от винпрома дават жълти стотинки. Ай шъ ги .... И викам си , на нея и викам де , аз туй лозе азе съм копал, и азе съм го зарезвал и азе пръскал, щот тя веки е стара ...туй на нея да го й не кажеш- усмихна се чичо Сим-, че има да ми се сърди. Е тя е по-млада от мен де, ама тъй е думата. Ти я гледаш тъй ама наиш как работи...че и от мен повече ... та одих и помагах де... нема го дам ей тъй аз...колко муй..па купих каци, най-убавите и преса шъ купим , а че го убрем с нея кът съ хванем ..колко муй, и шси напраим винце, ей такоз кът нейното, начи ако ти кажа зимъска кат ми донесе ...ти знаеш, азе вино не бех кусвал, ма туй страшно вино ма, и гъсто такова и не опия лесно, тя щото родата и от македоско, та от там го знаели де
- Пуууу че пек ама, я да улизаме вътре, ко напрай тая бабичка ва?

-Айдя, мари Васильоооооооооооооооооооооо- провикна се чичо Симо-поглеждайки над оградата към нейната къща

Я ти и викни че мен глас не ми остана все да и викам
- Бабо Василке- викнах лекичко аз

- А че тъй ли ся вика ва? - засмя се той.
Ей тъй са вика, че да чува

-Маре Васильооооооооооооооооооооооооууууууууууууу

Йоооу- отговори баба Василка

Редактирано от Lora_C на 30.01.05 19:48.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* разработка Lora_C   30.01.05 18:28
. * Re: разработка Lora_C   31.01.05 13:10
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.