|
АЛЕКСАНДР РОЗЕНБАУМ
Това е единственият човек, който само с една китара може да събере хиляди хора на площада, независимо от това, какво е времето...Той е продължение на Окуджава, на Висоцки. Те са били актуални за времето си, той – за нашето. Евреин с руска душа!!! Родил се в Ленинград и е разделил съдбата на руснаците по онова време на Сталинските репресии, семейството му от 6 човека 9 години е живяло в “комуналка”, квартира със площ 20 кв.метра, и след 30 години той споменава, че все едно все още живее във ония свят, много му е липсвал. Като дете се учи да свири на цигулка и пиано, и едновременно с това тренира бокс,което му харесва повече )) Имал е комшия, който му е показал, как се свири на китара, и когато пораснал, започнал да подражава на Висоцки,да пее забранени песни, и да съчинява своите..Така, като него, не свири абсолютно никой, той се познава още от първите акорди, това е негов стил, стил на “Розенбаум”.
Обичам творчеството му 15 – годишна, влюбих се още щом чух първите му песни.От тогава той е неотлъчно до мен, няма настроение, на което да не отговарят песните му.Той пее така, че думите му стигат право до сърцето, когато ми е зле, лекуват ме, топлят душата ми като горещ чай през зимата ) Записвах текстове, заучавах ги наизуст, почти всичките песни, които пея, са негови.Мога да кажа, че живея със тях.
Сашка е човек, за когото мога да кажа със сигурност, че е ИСТИНСКИ МЪЖ, каквито са останали малко.Цялото му творчество е пропитано с мъжественността. Той е доктор по образование, работил е като реаниматор на “Бърза помощ”,докато не се е отдал изцяло на творческата си дейност.Познава много добре човешката душа. Силен. Надежден.В присътствието му слабият може да се почувства спокойно и сигурно.Той е стабилен, мъж, който няма да предаде приятел, няма да обиди дете, да удари куче,да защитава лъжата.Никой не го е чул да псува. Като повечето руснаци, пиеше много навремето, дори е стигнал дотам, че започнал да забравя текстове на най- известните си песни.На 40 години му спря сърцето, но (не случайно!!) за щастие до него е имало доктор, който успя да го спаси. Отказал алкохол твърдо, до ден днешен не пие. Мъж, който е плакал в живота си само няколко пъти, и единият е бил, когато е починало кучето му, бултериер на 13 години.Жена му се е обадила , че издъхва от рак,Саша е бил в друг град на гастроли, и той по телефона му е говорил: не се бой, ще ти сложат инжекция, и вече няма да те боли...После отиде във една гора, където никой да не го чуе, и е крещял 20 минути....
Отличен ловец, стреля точно, язди конете, скача с парашют, служил е на военни кораби на Балтийски Флот, сега е в чин подполковник в запас. Песните за войната са едни от най- силните в творчеството му. Изнасял е концерти в Афганистан през 80 – те години, когато концертните му площадки са били в планините, до които се стигаше пеша, въоръжен до зъбите, рискуваше живота си, но държеше да пее наживо пред момчетата, изпратени да умират в нелепата война. И те пяха с него, плакаха и пееха...Бил е и в Чечня, винаги рамо до рамо с руските войници.Знае за войната не от новините. Песните му изправят на краката хиляди хора, никога няма да забравя на концерта му в Винница ( имах късмет да го видя на живо ) как когато запя “ Черного лале”, цялата препълнена зала се обливаше със сълзите, имаше много инвалиди от Афганска война, всичко се тресеше...Може би е било едно от най- силните ми преживявания.
“Черното лале” . Така наричаха хеликоптери, които превозваха убитите войници от Афганистан до руските граници във оцинковани ковчези.
Това е само приблизителен превод на песента, колкото да се добие представа..
За нея не може да се говори, тя трябва да се слуша и да се чувства.
Познавам майки, загубили синовете си там. Познавам момчетата, които успяха да се върнат, инвалиди за цял живот. СТРАШНО Е.
Това е монолог на пилотите, които летяха със “Лалетата”
В Афганистан във “Черното лале”
Със водката в чаша ние мълчаливо кръжим над земята....
Птицата на скръбтта лети през границите към Русия
За да върне дечицата вкъщи.
В “ Черното лале”са тези,
Които се връщат от бойни задачи
За да легнат във родната земя
За вечната почивка...Разкъсани са на парчета,
Те никога вече няма да могат да прегърнат ничии топли рамене...
Когато във оазисите на Джалалабад
С крилото надолу падаше нашето “ Лале”
Ние проклинахме работата си,-
Пак подведохме ротата със загуба
Пак ще ни тежи на душите,
Пак ще носиме в Родината си герои,
20 – годишни, а им копаят гробове...
Но трябва да се стегнем, ние трябва да стигнем до там,
Ако се пречупиме, могат да ни уцелят,
Тук планините стрелят, “Стингери” излитат,
Ако ни уцелят, момчета ще умрат за втори път!!!
И ние летим съвсем не е като вкъщи,
Където не е война и всичко е толкова познато,
Където трупове виждат веднъж годишно пилоти,
И от облаците не падат вертолети,
И ние вървиме, от гняв стискайки зъбите,
Сухите устни намокряме със водка,
Вървят от Пакистан караваните,
И значи, пак ще има работа за “Лалетата”
|
Александр Розенбаум
