след всичките тия обнадеждаващи мнения, следва мойто, песимистично:
опита ми (като слушател) подсказва, че не е нужно да знаеш каквото и да е за музиката (като теория) за да пишеш велики неща, но ако не си велик, трябва да бъхташ като луд, за да догониш хората на които им се отдава, казвам го след отговорно учене на всякаква теория (с 12 годишна давност, е ходила съм и още 5 години преди това на уроци, ама ако мислиш, че нещо ми е влизало в главата...)
От друга страна - изслушай творчеството на Бийтълс и ще забележиш, че те са почнали да учат музика чак след 5тия си албум - просто композиционно разликата от преди до след е чувствителна.
Скалите (или както им викат на български гами и ладове ;-) ), както и хармонията ще ти трябват, за да можеш да конструираш партии за инструментите, които правят акомпанимент и да подредиш музиката си на няколко плана на които да се случват неща без да си пречат (един е Моцарт и той умря), като се заслушаш в Бах (вероятно ти се е случвало) при всяко следващо слушане чуваш нови и нови работи. За сравнение - изслушай музикана на Питър Гейбриъл към "последното изкушение на Христа" - тя е почти изцяло клавири, обаче се развива на няколко плана и в последна сметка получаваш един много сериозен звук, който ти въздейства, дори да изключиш мелодията - btw в последните албуми на Depeche Mode също има такива работи...
Иначе пряк отговор на въпроса: ако искаш да ги научиш постави си крайна цел и тръгни към нея - учи всичко, което ти е необходимо, когато ти потрябва, защото иначе ще го учиш и забравяш по няколко пъти (личен опит). Когато научиш един от вариантите с подробности ще установиш, че останалите неща са всъщност много подобни и дори няма нужда да ги помниш (и аз не помня имената на половината ладове, но като седна си свиря в тях)
Днес не ми се работи и пиша дълги постинги, ама какво да се прави, хората питат ние отговаряме

"Всички истини които ще ви кажа са пълни лъжи"
Боконон