Общото е първо, че в тази тема обсъждаме и тази тема и второ, защото илюстрирания пример на двете противоположностти дава възможност за по-пълното разбиране дали това, което ти си казал е вярно.

По съществото на въпроса обаче май не си ме разбрал. По принцип, има ниво на качеството на стоката и услугата, под което никой не трябва да може да пада. Както вече по-горе беше даден пример, ако някой дава или продава развалена храна, но никой не знае, че това е така и има вероятност на 100 човека един да се гътне вследствие от това, то предлагането следва да се преустанови незабавно. Не е достатъчно просто да кажеш който не иска да не ползва. Контрол заради такива мошеници се налага да има във все повече области. Например в строителството - ако някой спестява от материалите, защото по този начин спестява пари, той пробутва жилища, които при най-малкия повод ще се срутят. Най-глупаво е в този случай да се каже "който не иска - да не купува" и както вече може би се досещаш, затова има и контрол. В тази посока са моите разсъждения и тук. Идва потребителя и вижда нещо, което се предлага, но той по никакъв начин все още не знае, че то не е същото като това, което се предлага на всички други места, където той го познава. Т.е. това е менте. Стоките менте също се преследват. Имаме подвеждане. Така беше и с някои финансови пирамиди, при които фактите се изопачаваха и потребителя вижда едно, а всъщност нещата са други. Тогава пак имаме централно регулиране и изискване за точно информиране на потребителя вместо твоето предложение всеки да се оправя поединично.