|
Жив е той, жив е! Там под камиона,
потънал в стрес, лежи и пъшка
юнак с дълбока на портофейла рана,
бунак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил чука,
на друга -гума, на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а под небето
маслото капе,даже тече;
жетварка пее нейде в полето,
и мотора май че запече!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира,него проклинат
земя и небе, звяр и природа
и ругатни за него пеят...
Нощем му сянка пази орлица
и помияр му кротко раната ближе;
до него петел , порция птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
проблеми обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Хайдукът пее хайдушка песен!
И магазинери,монтьори в синя премена,
мудни, нагли , песен поемнат, -
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Един го прасне , с лъжа изпържи,
друг го лисне с вода студена,
трети го изработи бърже, набърже -
и той премигва, - картинка засмена!
"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
не искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с водка хвръкнат те в небесата, -
пият и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И под камиона
юнакът лежи, маслото тече, -
помияра му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли!
_________________
Skype: Muleto01
|
Re: Носталгично... [re: O1]
