|
Проблемите са там, където никой няма интерес да ги търси. Ще обясня какво искам да кажа. За целта трябва да се върна доста назад във времето. Да речем до 1930г. и да тръгна от там. Бих могъл да се върна и по-назад, но няма смисъл. И от тридесета година насам става за пример.
По това време София расте като всяка западно европейска столица, но в умален мащаб. По-тесни улици и булеварди, по-ниски жилищни сгради, не отстъпващи по качество на западно европейските. Влизали ли сте в апартамент на кооперация строена по това време? Аз съм влизал в не един. На времето работих като телефонен техник, та шансове да влизам – много. Няма да ги забравя! Големи стаи, високи тавани, широки бани с вани, умивалници и бидета.
Тук е време да вмъкна един разказ на Вазов публикуван преди две-три Коледи в един от нашите ежедневници. Разказът, публикуван за първи път, доколкото разбрах, беше за това как Вазов си е представял София през 2000-ната година. Човека, надхвърлил себе си с въображение, си е представял София достигнала невъобразимите за тогава 200,000 души население. Също си е представял царят да излиза от двореца да се разходи в коледната вечер, пеша по посока на Борисовата градина, със следващ го файтон. Това обаче са подробности, не нужни за целта на темата. 200,000 души население, което е било логичната бройка ако София се е развивала както би било нормално, в сравнение с 1,200,000 души сега, което не е нормално.
Какво става по и след 9ти Септември? В София нахлуват партизани и техни съмишленици, предимно прости селяни. Сега им е паднало и те да живеят в София, за която са мечтали, но никога не са имали тази възможност. Прочистват градът от пречещите и опасни за тях елементи (хора заслужили по един или друг начин мястото си в София) и заемайки тяхното място в обществото. София не е била достатъчно голяма за да поеме толкова много допълнителни хора. Налага се голямото сгъстяване. В хубавите големи апартаменти, че и в останалите не дотам голями и удобни, биват настанявани по още някое и друго семейство. Имаше случаи, в апартамент с три спални стаи, да бъдат настанени три семейства. Холът става нещо като склад за мебели, практически неизползваем, а кухнята и тоалетната са за общо ползване на трите семейства. С течение на годините, пръкват се бебета в тези семейства, живота става невъзможен за всички.
Усилено започва строежа на панелките (пчелни кошери бих казал). Блоковете се строяха без да бъдат строени необходимите за това улици. Жилищата са малки по размер, лошокачествени, без необходимата изолация против студ и пек. Толкова могли да измислят тогавашните управляващи, толкова направили. Кога са учили архитектура, че да планират града като хората? Вместо архитектура, знаят диктатура. И диктуват. Напънаха се да строят Кремиковци. Построиха го а няма хора да работят в него. И обявиха на всеослушание, който дойде от провинцията да работи в Кремиковци – ства софийски жител след три години работа. И хората започнаха да прииждат. Същите условия бяха поставени за работа в градския транспорт. Имаше нужда от шофьори, ватмани, кондуктори. Идваха хората! И аз да бях на тяно място и аз щях да дойда. Не са виновни. Виновниците са други.
Тези хора идваха да живеят в София, продължавайки начина си на живот на който бяха свикнали от село. А градския живот е различен от този на село. Разликата се разми, живота се уеднакви. Задните дворове на кооперациите в София се превърнаха в боклукчийници, точно както са задните дворове на село. И това не прави впечатление на никой от управляващите. Те така са отраснали на село и не виждат защо трябва нещо да се променя. Особено сега, когато вместо да харчат пари за чистота, могат да ги отделят за предизборна кампания.
Как могат да бъдат променени нещата? Ами, със започване на обратния процес! Това съм си го мислил и преди, но реално си го представих след едно изказване на премиера Костов. Смисъла на казаното беше, че не може хора да притежават апартаменти в центъра на София и да плащат годишен данък от 100 лева, докато данъкът за подобни апартаменти в центъра на Париж, Лондон, Берлин и други градове в западна Европа, се мери в хиляди долари годишно. Ето я искрицата надежда. София, за да стане град способен да се мери с градовете на запад, трябва да стане също толкова скъп, колкото са и западните градове. Всички собственици на апартаменти в центъра трябва да бъдат задължени да поддържат външният вид на сградите си, освен да плащат високите данъци. Ако не могат поради липса на средства, значи не могат да си позволят да живеят в центъра на София и ще трябва да продадат имота си и да се преместят на място, където ще могат да си позволят да живеят. Това е пазарната икономика в действие. Знам че това няма да се хареса на много, но от това няма да има спасение. Това е което идва! По- добре се подгответе от сега.
В Лондон, всеки собственик на недвивижим имот е длъжен по закон да измазва ако е необходимо и да пребоядисва задължително външността на къщата (имота) си всеки пет години. Който живее в панелните “радости”, ще има възможност да се порадва още известно време на живот там, но колкото по-дълго реши да се “радва”, толкова повече ще се снижава себестойността на апартамента, докато накрая се обяви краен срок, след който панелните блокове ще подлежат на разрушение. В противен случай, блоковете ще започнат да рухват от самосебе си, както става вече няколко пъти в Кайро, с много човешки жертви. Това е евтино строителство с къс живот на експлоатация. В Америка е още по лошо. Там къщите имат живот от около тридесет до петдесет години, в зависимост от поддръжката. След това стават негодни за живеене, освен ако не се хвърлят много средства за допълнителна поддръжка, което пък ги прави нерентабилни. Там също има монолитни сгради, но цената на апартамент там надвишава няколко, до много пъти, цената на обикновената къща. Например, в търговския център на Хюстън, около Post Oak улицата, една гарсониера в един от двата “италиански” блока започва от $650,000. Двустайни апартаменти тръгват от $1,500,000 нагоре. Да не споменавам, че един път купен, апартамента не престава да струва пари. Месечната задължителна вноска за поддръжка струва около $500 на апартамент, повишавайки се всяка година. Това да купиш апартамент и от този момент да започне занемаряването на цялата сграда, го няма никъде по света, само в България. Ама нямали пари! Ами като нямате пари, няма да живеете там. Ще живеете на место за което ще имате пари.
Знам разликата в заплащаенто на Запад и тук. Не е като да не го знам. Заедно с цените на данъците, ще се вдига и цената на труда, но не на всичкия труд. И сега има хора които правят много пари. Дори повече от колкото на запад. Това което исках да кажа до сега е, че много хора няма да могат да си позволят живот в София и ще трябва малко по малко да мигрират обратно там откъдето са дошли, където много може би все още имат имот и къща. И там нещата ще започнат да се менят. Разхищението което се допуска сега, да имаш земя на село, която не обработваш и заради това не плащащ никакъв данък, няма да продължи дълго. На всякакъв имот трябва да се плати данък. Един път започне ли данък върху земята, собственикът трябва или да започне да я обработва или трябва да я продаде (на някой друг, който ще я обработва), освен ако може да си позволи да й плаща данък ей така, да си я има. Може да я даде и под наем.
Има начини и на село да се правят пари, но се иска много труд, както навсякъде.
Е, готови ли сте за големите промени? Те тепърва идват!
|
Проблемите на София и България
