Асистентите в Юридическия факултет на СУ са решили радикално въпроса със заплатите. Асистентстването им е само за визитна картичка. Иначе всеки от тях си е я действащ адвокат, я юридически съветник на някоя тежка компания, я арбитър в Арбитражен съд, а много често и всичко накуп. Някои групи виждат асистента си два-три пъти на семестър. Има асистенти, които постоянно сливат групите си с тези на колеги и после с колегите се редуват да водят упражненията на комбинираната група. Ами така де, няма да се иска отлагане на съдебното заседание или на ценно арбитражно дело заради някакви си там студенти. Много от преподавателите в ЮФ не знаят колко им е заплатата или поне разправят това наляво и надясно. Някои казват, че предпочитат да си взимат парите веднъж на няколко месеца, че да си заслужава разкарването до Ректората. Естествено. Какво ли пише в данъчните им декларации?
А относно качеството на преподаването им... Все по-често може да се чуе забележката в отговор на запитване на студент на упражнение: "Това не съм длъжен да ви го казвам. Занаят се краде, не се учи". Един понастоящем доцентващ господин - Николай Натов, преди години в качеството си на асистент беше чуван нееднократно да подканя студенти да посещават правната му кантора за повече информация по международно частно право (неговия предмет). Срещу заплащане като за консултация, разбира се.