Идиотско действие предизвиква идиотско противодействие.

Аз нямам лични идеи по въпроса. Явно моето описание на нечия идея, и на нейното възприятие, бива тълкувано като обсебяване на идеята... Това е начин на мислене, който ми е незабравимо-познат! Май вярно си професор(ка)!

В университетските брошури за след-дипломно образование има посочени сроковете за постигане на всяка образователна цел. Тези срокове са контракт, ако не в очите на университета и на професурата, то в очите на подаващия заявката за след-дипломно образование. Даже ако тези срокове не са легален контракт, те са психологически такъв. И асистентската реакция към нарушаване на психологическия контракт са, разбираемо, психологично-необозрими!

Ако асистент бива предценен за "неспособен" да постигне образователната цел, с която е бил приет, човешко е да й/му бъде казано така. Веднага. Не след 4-5 години, след изтичане на психологичния контракт. Определено не след 8. Или след 15. А чакане до 22 години вече води до сериозни последствия!

Мой колега стана полицай. Пре-квалифицира се. Та минава край нас, някой път. От него чух интересното (полицейско) виждане, че в между-човешките отношения винаги е наличен "ултиматният обществен избор". Изборът да платиш съдебната цена за да утрепеш някого. Типичният престъпник не мисли така. Така мисли рационален човек. Който рационален човек, чрез рационално обмисляне на цената (и удолетворението за нея), става най-опасния престъпник. "Няма власт над глава, готова да се отдели от раменете си.", ако си спомням Ботевски цитат от 3-ти клас. Аз бих казал, че асистентите в един университет са много рационални типове! Особено в отдела по математика!

Иначе дали да си назначаваш телохранители... Нямам експертиза по въпроса. Но погледни времето, което твоите асистенти са прекарали в твоя джоб. Погледни и брошурите на твоя университет. Предцени положението с психологичния контракт. И винаги имай предвид "ултиматния обществен избор"! Просто като една далечна сянка, да внася мярка за ултиматната граница в човешкото поведение. И щом си в САЩ, до сянката сложи надписа "по добре съден от 12 от колкото носен от 6".

За повечето професори сянката на "ултиматния обществен избор" си остава далечна сянка. Не изтръпват ако видят бивш асистент, в усамотени обстоятелства, примерно. Имат щастлив и производителен живот. Дано и ти да си от тях!