|
Аз лично съм покъртен от младежкия идеализъм на възгледите тук, в темата "Заплати" ни "Пиркс"(?)! Сравнението на заплатата (по-правилно, надницата) на асистенти с тази на пълноценни граждани, с нормални трудови права, е умилително! Защото асистентите нямат трудови права! Имат минимални, в смисъл че не носят окови и имат право да се пръждосват от университета, имал щедростта и благовението да ги държи на работа. Но от там та до сравнение с пълноценни хора?!
Аз, примерно, когато бях асистент, получавах надница за 20 часа на седмица. Това в поканата на университета, с която ми предлагаха позиция като асистент. Защото иначе, по касиерски записи, аз работех по 19.99 часа седмично. Че да не мога да получа облаги като здравна застраховка, болнични, отпуска, и прочие. (Които се плащат на университетски служители с над 20 часа седмично работно време.)
Това мен не ме засягаше, защото аз също работех на нормална работа, пак университетска, други 20 часа седмично. Нормалната ми работа ме хранеше и държеше здрав и читав и изобщо човек. Асистентството беше, как да го кажа с подобаващото уважение към академичната среда... Значи, асистенството беше за парлама. Политически актив. Обаче парламата, активът, де, си идваше със сериозно бачкане от 20 часа седмично, че и повече! И така, работещ по 40 часа седмично, аз трябваше да водя и моето собствено след-дипломно образование - в което бях мерен (по статистическата крива) с "професионалните студенти", сиреч със студенти, които само учеха - и не трябваше да работят за да се издържат.
Но идеята за положението на асистентите започва да се оформя. Даже чрез горното описание за моя опит - който изобщо не беше за оплакване - заради моята СТРАНИЧНА НОРМАЛНА работа. (Не беше за оплакване в парично измерение; иначе беше една безсъница... Отчаяно, хронично недоспиване! Не е за разправяне. С академични думи, майчеебците педерастки!) (По анонимни анкети на университета, 1/3 от професурата бяха леворезбари и леворезбарки, та един вид псувнята ми е бая академична, ако някой понечи да се засяга.)
Идеята за положението на асистентите ще продължи да се оформя като спомена, че аз и моите колеги-асистенти имахме лесен живот! Защото около нас академичните среди кипеха с развитията около асистент, който бе пречукал професора си, в Станфорд. Не само го пречукал, но и заявяваше открито, че хич не съжалява за постъпката си, и че пак би я извършил!
Имаше дела, разправий... Асистентът започна като убиец. Мерзавец! И като по филмите, бавно бяха заразнищвани разни "разкрития", разни "изненади", разни "неочаквано-разкрити изненади"!
Щом си асистент, и пишеш дисертация, дисертацията ти ще бъде публикувана единствено и само когато "твоят" професор (загрижен и бдящ академичен "съветник", да) сложи подпис. Ако откаже - това е! Ако те кара всичко да пренапишеш - това е! Ако пренапишеш всичко по неговото хрумване на деня, и той утре иска ново пренаписване, по новото негово хрумване утре - това е! Няма по-висша инстаниция на която да хленчиш! Ужким има, Академичният Съвет, от професурата, но гарван гарвану око не вади. Един вид, асистентът е вече в джоба на професора.
До като асистентът е в професорския джоб, той трябва да държи парламата, политическия актив. Да бачка като асистент. За 19.99 часа седмично. С надница, двойно минималната (беше, в САЩ, в моя случай). Значи, върло ЕВТИН образован труд! И колкото повече такъв труд има в джоба си един професор, повече академично прсветление може да пръска по обществото. За което просветление, практически избачквано от асистентите, ПРОФЕСОРЪТ получава и слава, и пари. Един вид, професорите имат стимул щом хванат асистент, да го завличат, че по-дълго да им бачка.
Завличането наподобява увирането на жаба. Примерно, вложил си 4 години в дисертацията. Ама може ли да глобализираш това тук? Е, още една година ще вземе, но какво е 1 година от 4 вече прекарани? А може ли да локализираш това там? Е, още една година ще вземе, но какво е 1 година от 5 прекарани? Ами това тук е много неясно, с днешните темпове на научно развитие! Трябва спецификация! Е, още 2 години от 8 прекарани! В това време асистентът може да се откаже - и излиза на улицата ни рак, ни щука, озостанал от икономическата действителност, омекотял... Нека търси работа! А в университета тези 19.99 часа седмично може да бъдат уредени, с допълнителна работа някъде за още час - два! Професорът, "съветникът", "академичният баща" се е загрижил, бе!)
Та беше "разкрито", че асистентът от Станфорд бил писал и преписвал и пре-преписвал дисертация по математика за... 22 години! С огромната "изненада", че доста други асистенти за специфичния професор вече пишели дисертаций кой по 18, кой по 15 години... И гръмна "изненадващото разкритие", че (ако не се лъжа) двама асистенти на професора се били самоубили... След което в нашите академични среди отвращението към асистента от Станфорд беше заменено с презрение. Да убие професора с чук! Не е ли можел да го коли, бавно, да пие бира, и пак да резне, и още една бира?
Вдигна се голяма врява! Академична, и всякаква! И - леле какъв шок! - дойдоха още "изненадващи разкрития", вече от други университети... Що асистенти започнали дисертация като млади, пъргави момчета, и още я пишат, и бачкат, и вече са мъже със семейства и бащи! Тю бре! Какви неща имало, пък нямало кой да ги забележи!
И когато аз бях асистент, от що университети в САЩ се отприщи една вълна от докторати! ВЪЛНА! Защото старата сърбежка да завличаш робски академичен труд поизбледня, пред пресно-въобразените картинки на професорска глава, разцепена с чук! Та аз и моите колеги-асистенти имахме благ академичен живот, ми беше мисълта!
В крайна сметка, асистентът от Станфорд стана герой. В нашия университет даже професионалните демонстранти вдигнаха врява. ("Извинете, Вие в колко часа демонстрирате?", го имаха за "здрасти".) Биваше я, младежта. Всичките професионални студенти, до като аз бачкам 40 часа седмично, че да уча (денем беше ученето, в редовно университетско време) - професионалистите пият бира, и мислят какъв занаят да опитат, дето няма да могат да опитват щом тате и вуйчо и чичо ги вдигнат в началническите редове на родствените фирми. И ето ги някои професионални студенти, развили експертиза като професионални демонстранти! Имаше и блокади на деканския кабинет, и "морето от човешки трупове" вън пред входа - евала им прайм! Поне ден в седмицата, с тези джумбуши, посветен на "героя от Станфорд", на "чукаджията за академични права".
Асистентът от Станфорд получи силно-омекотена присъда. Пуснаха го предсрочно, за добро поведение.
Та значи, кеф ми е да чета младежките идеализми тук! Браво! Не знам дали да плача или да се смея, или да викам "зверско евала!"!
|
По асистентските...хи! хи! Заплати!
