|
"Е, и моето среднощно пътуване си беше риск; кой знае какво съм пренесъл, и какво е можело да стане с мен ако ме бяха хванали. Значи и аз съм платил цена. Но в крайна сметка вуйчо ми плати истинската цена. Да съм честен, до никъде не стигна той, но от него падна зрънцето на идеята. Че за да станат законни, някои неща трябва да бъдат заченати извън закона. Ония щом още висят по списъците – не са готови за идеята. Нито я заслужават, нито биха я оценили, нито разбрали. До тези неща всеки стига по свой път. Когато те стигнат до там, това ще е на тяхна глава, и за тяхна гордост."
Това е извлечение от разказ на Св.Скромни - "Идеята".
От целият разказ, мисля че тези няколко изречения са най-важните. В тях е есенцията на целият разказ. Дръннаха в главата ми като камбана. Защо ли? Защото се идентифицирах с героят на разказа, донякъде. Колко от вас ще видят връзката, не знам.
"Е, и моето среднощно пътуване си беше риск; кой знае какво съм пренесъл, и какво е можело да стане с мен ако ме бяха хванали. Значи и аз съм платил цена."
Моето среднощно пътуване беше през границата. Да не ви разправям какво щеше да стане ако бях заловен. Имам примери. Беше си риск та знае ли се! И това беше само началото на цената. Стотинките. Колко от вас биха платили цената, на 26 годишна възраст да се разделят с майка, баща, сестра, приятели и близки завинаги? Да тръгнат към неизвестното, без подкрепа от никого. Така беше тогава. Шансът беше, че раздялата ставаше ЗАВИНАГИ! Истинската цена беше платена от родителите ми. Остнаха без мен! Не че бях някаква ценност, заслужаваща да се пази на всяка цена, но кажете това на родителите, да видим какъв ефект ще има. Никакъв! Не напразно казват хората "Този е такъв изрод, че само майка може да го обича." Бях обичан от
родителите си. Тогава защо избяга, ще попита някой. Заради зрънцето на ИДЕЯТА. Зрънцето падна не от кой да е друг а от майка ми. Падна рано, още в детските ми години. Докато порастнах, зрънцето покълна, хвана корен и избуя. Жената знаеше какво прави и защо!
"Че за да станат законни, някои неща трябва да бъдат заченати извън закона."
Имах приятели които се опитваха да излезнат законно. Преминаването на граница нощно време не беше по вкуса им. Подаваха молби за визи, висяха по опашки и накрая си останаха където бяха. Това на което се радвам сега и което е съвсем законно, беше заченато извън закона!
"Ония щом още висят по списъците – не са готови за идеята. Нито я заслужават, нито биха я оценили, нито разбрали. До тези неща всеки стига по свой път."
Тука вече става дума за всички вас, (по моята интерпретация) които четете тези редове и сте недоволни от съдбата си. Нещо по-добро, нито го заслужавате, нито ще го оцените, нито ще го разберете. До по-доброто, всеки един от вас трябва да стигне по свой собствен път. Никой не може да повтори моите стъпки, нито аз мога да повторя стъпките на някой друг. Св.Скромни, как можеш да концентрираш толкова много истина в толкова малко изречения!!! Ти не спираш да ме учудваш!
Та, когато стигнете до там, ще бъде на вашата глава и за ваша гордост. Дерзайте!
|
Извлечение от "Идеята" на Св.Скромни
