Ако горният ми изблик се приеме за протест, да, протестирам срещу прокламирането на снобизма и парвенющината като цел на съществуванието. Защото Бевърли Хилз едва ли е нещо друго, освен най-рафинираното превъплъщение и на двете.
Между другото, нашият Бояна Хилз (и още няколко района) вече е резидентната част на новите бързобогаташи. С 4-метровите дувари и въоръжена охрана. Изградени, обаче, не както при Джентълмена Оптимист - с къртовски труд и самоусъвършенстване, а по лесния начин. Та намирам, че е порочно да се внушават цели, които при нашите условия НЕ МОГАТ да бъдат постигнати със законни и морални средства. Много е противоречиво, от една страна да казваш, че трябва да се работи упорито, а от друга, да въвзхваляваш най-висшия лукс като критерий за житейски успех - пак повтарям, при нашите условия.
Та протестът ми е насочен срешу развращаването на младите хора, и едва ли е проява на жлъчна завист - Ялтенски рефлекс. (Да ти призная Св., "Ялтенска България" много ми хареса, неутрално и точно)
Щатите слабо ги познавам, през 1992 г. изнесох един доклад на симпозиум в Хюстън и гостувах на един приятел (за уикенда) в едно градче - силно казано, близо до Бристол, Кънетикът. И минах за 4 часа през Ню-Йорк сити. Това, което видях в по-посредствените квартали на Хюстън, не ме въодушеви особено. Искам да кажа, че не ме въодушеви в сравнение с Европейските столици и градове, които съм имал късмет да посетя (късметът съм си го изработил с труд, по рецептата на Джентълмена Оптимист). Хайде да не се впускам, след толкова кратко посещение, очевидно нямам право да обобщавам.

Поздрави.