"Защото има един много силен показател, който Джентълмен Оптимист не е засегнал: тук го казват "жилищно текучество"."

Така е. Има го този показател и е много силен. Ако разглеждаш Бевърли Хълмове със тур оператор, екскурзовода винаги изрежда както настоящите собственици на имота, така и предшестващите го няколко. Всичките познати имена. Демек сменили собствеността в растояние на петнадесетина години, за да ги познавам, макар и не лично. Тези имоти са като спирка за почивка на стремящите се към върха (от там или отиват още нагоре, или тръгват надолу. Рядко остават на едно и също място, ако изобщо). Най-високата част на Бевърли Хълмове и най-скъпата, е оградена с висок дувар и се пази от денонощна охрана. Там къщите започват от $8,000,000 най-евтината и цялата тази част от градчето е частна, включително и улиците. Освен собственици, там други не биват допускани. Както Св.Скромни отбеляза, по върховете става съвсем самотно. Всеки един от тези собственици е създал за себе си раят, така както той си го представя, приживе. Сигурно и те вярват в Господ, колкото и аз, та не чакат да умрат за да опитат от райските благини. Действали са здраво, кой повече, кой по-малко.
За тези хора децата са пречка по пътят нагоре. За това деца там няма. Когато се случи жена живееща там да забременее, ражда детето и веднага се полагат грижи това бебе да бъде гледано другаде някъде, от други хора, заплатени за услугата. Ами колко грижи са положени по време на бременността, да не се "развали" формата на тялото й. Кожата се маже с най-различни кремове и мехлеми да не се разпъне безвъзвратно и да остави следи. Гърдите трябва да не произвеждат кърма по същата причина. Да, тя знае че детето е необходимо да задържи мъжа, но по-добре да го нямаше. За колко от вас такъв живот си губи смисъла?
Тогава защо ги пиша тия работи изобщо? Ами, да развинтя фантазия, ако мога. Нечия фантазия. Аз се хващах за такива неща на времето. Развинтвах фантазията си доколкото мога. През шестдесетте години, минавах редовно пред витрините на американското посолство и следях пропагандния материал. Помня когато излезна за първи път Форд Мустанг и го бяха изложили на снимки. Очите ми изтекоха по него. Тогава, съвсем нов, струваше само $2300 долара. Направих сметка, имайки предвид изложените данни за средни заплати, че бих могъл да си го купя със спестените заплати от шест месеца, ако работех в Щатите и ако бях на цялостна издръжка на родителите си. По това време направиха и много нашумялият за тогава френски филм "Един мъж и една жена" със Жан Луи Трентинян и Анук Еме, като през повечето време на филма главният герой караше един такъв Мустанг. Няколко месеца след това, разхождайки се късно една вечер с приятелката си, прекосяваме паркинга на хотел Балкан (сега Шератон) и гледам един Мустанг на живо. Гледах го от тук, от там и заключих "Един ден ще имам по-хубава кола и от тази." ТАКА И СТАНА господин ПЕСИМИСТ! И никой с нищо не ми е помогнал. Всичко сам! На собствен гръб. Хайде и ти де. Какво чакаш?
Фантазията винаги ми е била движеща сила. Като че ли, каквото съм предприемал в живота си, винаги е било за да задоволя една или друга своя фантазия. Най-съм се въодушевявал от посещенията ми в НАСА. Всеки път когато съм отивал до Флорида, отбивал съм се и до Кейп Кенеди/Канаверал. Колкото пъти съм имал гости в Хюстън, винаги съм ги водил да видят и НАСА, недалеч от Хюстън, където е построен най-големият плувен басейн в света, с най-голяма водоизместимост. В него потапят макет на совалката и тренират бъдещите космонавти да работят по нея. Работата под вода, със скафандри се приближава най-много до условията на безтегловност в космоса. Наблюдавах хората в кристално чистата вода на този басейн вършейки една или друга работа и мисленно се поставях на тяхно място. Редовно посещавах въздушното шоу организирано всяка година на базата на военно въздушните сили, недалеч от Хюстън. Десетки, да не кажа стотици от най-модерните самолети и хеликоптери на въоръжение, бяха изложени в страни от пистите, за всеки който се интересува достатъчно да посети шоуто. Чакал съм на опашка за да влезна в кабината на стратегическият бомбардировач Б1б и да седна на седалката на първият пилот, под зоркият поглед на един от пилотите, който следи посетителите вътре, докато колегата му е в подножието на стълбата спускаща се от корема на самолета до земята, за да отговаря на въпроси, който има такива.
Ходил съм и до Беверли Хълмове. Не един път. Обикалял съм ги кога с кола, кога с автобус, кога пеша и фантазирах.
Важното за всички да знаят е това, че всичко на тази земя се постига от ХОРА. Дали ще си беден или богат, дали ще си прост или учен, до най-голяма степен зависи от теб самият.
Задвижвайте се, че времето лети бързо. И без хленчене. Знам че има безброй причини защо нещо не може да стане. Намерете едната причина, заради която същото нещо МОЖЕ да стане.