Ако си се врътвал измежду споменатите прелести на Бевърли Хълмове, щеше да забележиш няколко силно-стържещи вниманието неща:

1) 3-метровите дувари, от живи плетища, последвани от 3- или 4-метрови дувари, от железобетонна зидария или стоманени плочи. (Зелените плетове крият истинските огради; естетика, значи.)

2) Пущилото по улиците.

3) Липсата на детски гласове.

Нали знаеш пандизчийската приказка, че мястото на стената се мени, но затворът си е затвор. Моите лични впечатления от няколкото разхождания по Бевърли Хълмове, инцидентно, да показваме флората и фауната на български гости, са че мястото силно мирише на само-заточение.

Описаните три най-набиващи се в сетивата забележителности странно ехтят в чукарите на иронията, че "по върховете е самотно".

Джентълменът Оптимист си е уредил живота. Кой къде зад какви дувари се крие - хич не мисля, че му клати шапката! Дали иска да пуска парчета тип "интелектуално настъпване"? Крайно невероятно!

Ако някой чете описанието за Бевърли Хълмове и жлъчката му пуска настървението и той да се крие зад дувари - халал да му е! Ако някой пък чете тези неща като пътепис, или като куриозни извадки за света - браво! Ако някой го хваща яд на живеещите зад дуварите - това е светът; Бог го е създал(а) за 6 дни, и се е бегал(а), много финно; какво очакваш от такова претупано омацване?!

Аз пък гледам на това като описание от брошура в зоологическа градина... Ей ги там бабуните, живеят на тумби, във врява и калабалък; ей ги тук орангутаните, живеят в малки групички, крият се от всичко, и някъде в храстите размахват вейки със шума, да си доказват колко са над бабуните...

Защото има един много силен показател, който Джентълмен Оптимист не е засегнал: тук го казват "жилищно текучество". Значи, от 100 семейства в комшилука днес, колко ще са останали след 5 години? След 10? След 15? Какво е текучеството спрямо това в комшилуците на средната класа? И да ти кажа, по върховете е не само самотно, но и силни ветрове веят и отвяват...

Гледай ги нещата по-математически. Ако си на дъното, рязка промяна или те бута към подобрение, или към гроба. Жесток избор. Ако си в средата, рязката промяна може да те вдигне, може да те свлече - но падането не е до гроб и не боли толкова, колкото сладостта от вдигането. Ако си на върха - къде може да те бутне рязката промяна? Няма по-високо! Вероятностите са да падаш. Нещо като бедняците, на дъното. Но падането не е до физически гроб, а до психологически. Страхът от падането е еднакъв. Поне богатият може да си вдигне дувара и да се крие зад него...

Чувал ли са американската шега за "богаташки кошмар"? Спукал гума ролс-ройсът в бедна част на града. И доближават група момчета, с крикове и гаечни ключове, и питат "Помощ?"