|
КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ
Георги Ушев
08 ЯНУ 2001
Преди време четох статия, от един джентълмен, на заплата към американски "изследователски институт". Джентълменът се е занимавал с обществени въпроси в САЩ. И неговата статия излагаше интересни наблюдения и статистики за това кой в САЩ има най-високото качество на живот. Със заключението, че това са хората на редовна, чиновническа заплата. Основната логика беше, че за да имаш качествен живот се иска подсигуряване на житейските нужди. Иска се душевна свобода от икономическа несигурност. И свободно време. И тези три условия съществуват едновременно в живота на… чиновниците.
Качеството на живот не се измерва с размера на жилището и обема на ваните в него, или с цената на леките коли в гаража. Простичко казано, качеството на живот се измерва с изявата на душевна свобода, изява отвъд и над икономическата необходимост, както и с успеха в създаване и отглеждане и възпитаване на деца. "Не фиксирайте върху милионера тук и учителя там!" съветваше статията, "а уравнявайте всеки с неговите родители, деца, и внуци!"
Тези дни моята съпруга е заета със семинар по дамско облекло от 18-ти и 19-ти век. Семинарът е провеждан от г-а. Джийн Хюнисет, световно светило по историческо облекло, издала редица исторически трудове и учебници по въпроса. Семинарът е организиран от г-а. Мелла Хойт-Хайден, американски експерт по историческо облекло, с подкрепата на други дейци от американската модна промишленост, като г-а. Линда Мелин, експерт по промишлено кроячество на модно облекло, г-а. Дорис Фюкуа, експерт по облекло тъкани, и други. Всичко това под егидата на Модна Замисъл Отдел на Фулертон Колеж, в който отдел г-а. Фюкуа е декан.
Сега, г-а. Хюнисет често работи като главен консултант по историческо облекло за телевизионни и филмови продукций в Англия, най-вече на БиБиСи. Г-а. Хойт-Хайден редува между консултантство по облекло за някои филмови студиа в Холивуд (примерно, тя е замислила дамското облекло в "Опасни Връзки"), консултантство за Смитсониан, и редовно преподава театрална нагласа, от грим до театрални и оперни костюми във Фулертон Колеж. Г-а. Мелин вече не работи в модната промишленост, но преподава опита си на студенти в няколко колежа в Южна Калифорния. Г-а. Фюкуа служи като моден консултант по тъкани, и някой път като експерт във федерални съдебни дела, въвличащи модната промишленост, и отделно преподава на студенти. Измежду г-а. Мелин и г-а. Фюкуа, през тяхните курсове са преминали близо половината дейци в Южно-Калифорнийската модна промишленост, като започнем с модното студио на Сейнт Джон.
Съпругата ми въодушевено разказва подробности от семинара, от разположение на присъстващите (тя е поставена до г-а. Мелин, и близо до г-а. Хойт-Хайден; голяма чест, значи!), до всичките други подробности, като кой кому приятелски донася кафе, и други подобни изяви и маневри… (Моите подигравки към тези дребнавости секнаха след като съпругата получи поръчка, от Опера Пасифика, за три оперни костюма от "Кармен", заради смяна на певица. Роля, играна в Хюстън Опера от 89 кг певица-буре, в Пасифика Опера е поета от 53 кг вейка. Говорим промяна от размер 16 на 4, значи нови костюми от старите замислителни скици. И отвъд възможностите на оперния поддръжен състав. Операта вика г-а. Хойт-Хайден за съвет. Която препоръчва моята съпруга.)
И измежду разказите на съпругата, аз виждам относ към статията за качеството на живот. Защото до като описаните дами по време на семинара са заети със създаване на рокли от миналото (съпругата работи по рокля от 1886), тяхните усти не стоят затворени! О не! Аз вече знам подробности за личния и семейния живот на дамите и на тяхните деца, плюс наблюдения върху съпрузи, внуци, и прочие! И мислено нареждам тези подробности в своеобразна житейска чуденка, и чуденката започва да показва картинка, и картинката е, че статията е права!
В житейската чуденка, нека започна с паричните парчета. Никоя от описаните дами не е богата! Всяка има живот, който не е охолен - но е удобен! Всяка живее на заплата, коя плащана от БиБиСи, коя от Фулертон Колеж, коя от театрална компания. Вярно, всяка дама има страничен доход. Но този доход е твърде скромен; примерно, цената за два дни от семинара е Д225, на посетител. Тези пари, разхвърлени по водещата г-а. Хюнисет, организаторката г-а. Хойт-Хайден, Фулертон колеж, и други въвлечени партий, не правят богатство. (Обаче присъстващите на семинара са там по покана; подразбира се, да не се допусне голи пари да разбият задушевната колегиална атмосфера...) Доходите от другите занимания, като отпечатки на учебници, филмови контракти, или съдебни хонорари, са значителни - но нередовни, и разхвърлени върху годините стават доста дребни. Казано другояче, дамите са… чиновнички. Някой ще каже, гледайки моята съпруга, която е домакиня и се занимава с модна замисъл изцяло за развлечение, че тези чиновнички са субсидирани от съпрузи. Да, вярно. И какво правят тези съпрузи? Кой е на заплата в театрално студио, кой в аеро-космическата промишленост (моя милост, един вид) - и ние, съпрузите, също сме чиновници! (Аз имам време да пиша тази статия защото съм в къщи да гледам децата, до като съпругата е на семинара. Защото мога току-така да си взема отпуска - което мога да правя защото съм чиновник.)
Как така чиновници могат да създадат такова влиятелно сборище на експертиза по - да се неначудиш! - модна замисъл, или в специфичния случай, историческа модна замисъл? Ето я логиката от статията! Чрез редовен чиновнически доход, сравнително стабилен, и чрез редовно, стабилно работно време. Редовният доход и редовното работно време подсигуряват възможност за стабилен семеен живот, за планиране на този семеен живот. И резултат от този усет на стабилност и от това планиране е възможността след напускане на работа да се освободиш от мисли по нея и да пренасочиш вниманието към някаква изява. Която може да бъде планирана и субсидирана от семейния разчет. Скромно субсидирана, но с усилието напластявано, стабилно, с години - ето го постижението на описаната експертиза!
Постигането на тази експертиза, осъзнаването на възможност да участваш, по доброволни, необвързани начала, в създаване на аспект на човешката култура - това носи качество на живот, носи щастие. Несъмнено! Но статията споменаваше уравняване на живота на три-четири поколения. Гоненето на кариера и богатство обикновено влачи опашка от разбити семейства и запокитени деца. Каква е цената на експертизата в случая? Цената е… учудващо положителна! Стабилният живот, изолацията на дома от служебни проблеми (най-възможна за чиновническа работа), душевният простор от въвлеченост в приятно странично занятие - това придава една уравновесеност във вътрешно-семейните отношения. Придава едно спокойствие. Което спомага за отглеждане и възпитание на деца. Децата от малки виждат човешката култура, даже отчасти нейното създаване, от вътрешна, творческа перспектива. Да не говорим, че децата виждат нормален, спокоен дом, с майка и татко! Почти всичките дами на описания семинар имат чиновнически произход, със спомени от сравнително щастливи родители, на свой ред имат щастливи семейства, и за няколкото случаи с отраснали и венчани деца - децата също имат щастливи семейства (поне за сега).
Не, дамите нямат слава. (Колко от читателите, гледали "Опасни Връзки", са забелязали името на г-а. Мелла Хойт-Хайден? А колко разпознават името на г-а. Джийн Хюнисет? Да не говорим за изобщо-неспоменваната г-а. Фюкуа!) Следователно дамите нямат и голямите пари! Те имат качество на живот. Получили са го от родителите си, поддържали са го за себе си, и го предават на своите деца.
Тъй като аз пиша това за български читатели, повечето с обществени възприятия оформени от Ялтенска България, връзката между чиновническата предпоставка и качеството на живот предполагам звучи… откачено. Че в България даже доячите в ТКЗС-тата бяха, де факто, чиновници. (Подчертано от смъртността на българските крави от мастит, унизително-висока спрямо западната. Примерно.) И къде бяха българските сборища по експертиза, модна или каквато и друга, от българското чиновничество? Както аз си спомням положението, българските чиновници, поне щастливците, за Неделя ходеха да си копаят вилните парцели. Тяхната самоволна съзидателна изява на експертиза беше в компенсирането на липсата на плодове и зеленчуци от държавните магазини (чиито управители също бяха… чиновници).
Българските спомени (а изглежда положението с българското чиновничество днес не е особено по-различно) влизат точно в разсъжденията от статията за качеството на живот. Като пример как общество, в което чиновниците са мачкани (в българския случай чрез мизерни заплати и хронична оскъдица), качеството на живот, национално, е също мачкано. В значим контраст е интересът на американското общество към чиновническия живот. От правителствените стандарти за работни условия, повечето, да не кажем почти всичките, са насочени към служебните места, където хората работят на заплата. Според статията, в различни кръгове на САЩ правителството отдавна съществува реализацията, че американците на заплата, сиреч американските чиновници, оформят културния гръбнак на американското общество. Заради което федералните стандарти към федералните чиновници са практически стандартите, които частната промишленост, по един или друг начин, е приканена (или насилена) да следва.
В крайна сметка, американското общество подсигурява на своите чиновници ниво на живот, от което те да могат да намират начин за културна изява - ако желаят. За чиновниците с творчески желания, това носи качество на живот. За обществото, това носи обществена културна стабилност - и културно развитие. Не, не всички американски чиновници са заети с културни изяви в свободното си време! Ако е за въпрос, доста от тях завършват употребата на мозъка с излизане от службата. Но достатъчно много от американските чиновници, да не кажа преобладаващото мнозинство, бутат основното ниво на американската култура. Където - щом разкопаем през тънкия слой на звезди и блясък - във всеки културен аспект неизбежно ще ударим до плътните редици от доброволците-ентусиасти. Достигнали нужното ниво на експертиза върху години стабилен чиновнически живот.
Впрочем, когато четях описаната статия, логиката в нея ми изглеждаше нагласена. Да съм откровен, възприех я като… пропаганда. И мигновено изличих ненужни подробности като заглавие, автор, и издание, от моята памет. Но дали животът на дамите от семинара по дамско облекло от 18-ти и 19-ти век е пропаганда? Дали нашият живот е пропаганда? Или е изява именно на качеството на живот, точно определен от статията? Дал Бог, нашите деца и внуци ще покажат.
|
Качество на Живот
